Колко сте готови да платите за един танц? – питат хореографите Стефани Ханджийска и Коста Каракашян

0
0

Автор: Андрианна-Василена Цветанова

*Поради непредвидени обстоятелства спектакълът “84 разговора” отпадна от програмата на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс “Антистатик”, но ви споделяме интервю по повод неговото създаване с хореографите Стефани Ханджийска и Коста Каракашян

Photo by Nik Pate
Photo by Nik Pate

Стефани Ханджийска е режисьорка, хореографка и изпълнителка, която работи в полето на съвременния танц и танцовия филм. Нейни проекти са представяни не само в България, но и в Англия, Виетнам и Египет. През 2020 г. завършва с отличие магистърската програма за съвременен танц със специализация „Хореография“ в “London Contemporary Dance School”. Именно по време на следването ѝ тя насочва вниманието си към темата за капитализма и влиянието му върху изкуството и битието ни. Като продължение на магистърската ѝ теза се появява и спектакълът „84 разговора”.

Photo by Boris Urumov
Photo by Boris Urumov

По идеята и хореографията му работят съвместно с танцовия артист, хореограф и   режисьор Коста Каракашян. Той завършва специалност „Танц“ в Колумбийския университет в Ню Йорк, а по-късно и магистратура по „Права на човека“ в Глобалния кампус по права на човека във Венеция. Таланта си е разгръщал на сцени в Германия, Норвегия, Япония, Канада. През 2014 г. е поканен да участва като танцьор и хореограф в Dancing Stars Виетнам, а танцовият му документален филм „WAITING FOR COLOR” e отличен с две международни награди – наградата “Люмиер” от филмовия фестивал Cinedanse в Канада и най-добър филм от IMZ + Tanzrauschen Wuppertal.

84 е необходимият брой обаждания за успешно сключване на сделка в корпоративния свят на продажбите. Тръгвайки от този факт, в интерактивното си представление Стефани и Коста въвличат публиката в едно артистично изследване за стойността на танца в рамките на капиталистическата действителност. В следващите редове споделяме повече от разговора със Стефани и Коста за непренебрежимите проблемите на съвременното изкуство, стойността на танца и взаимодействието с публиките:

Какво ви провокира да изберете именно тази тема за вашия спектакъл?

Стефани: Темата за капитализма и неговото влияние над танцовия труд е темата на моята магистърска теза в “London Contemporary Dance School”. При преместването  ми в Лондон през 2017 г., темата за капитализма и неговото ускоряване, влиянието му над всички части на нашия живот, включително изкуството, изкристализира за мен. Рамката на капитализма е основана на размяна на блага и се върти около идеята за стойността.

Затова  спектакълът ни задава въпроса: “Каква е стойността на танца?”

Коста: Работата със Стефани винаги е интересна и предизвикателна по един игрив начин, така че приех поканата ѝ да се включа в проекта веднага. И за мен стойността на танца в света на широката публика е интересна тема, която наблюдавам и се опитвам да побутна с работата си.

Разкажете ни малко повече за технологията на създаване на едно подобно интерактивно представление.

Коста: Представлението, което публиката ще види мина през много вариации в процеса със Стефани и драматурга ни Ясен Василев. Най-смелата идея беше първоначалната – да продаваме билети за представлението по телефона на непознати в реално време, докато танцуваме пред публика.

Пробвахме различни варианти за „продаване” на танц като стока и се спряхме на динамиката на търговете за изящно изкуство на аукционните къщи „Кристис” и „Сотбис“, които заедно заемат около 90% от световния пазар на аукционни продажби на антикварни стоки и предмети на изкуството.

Оттам погледнахме в нашия танцов архив и извадихме тези стоки, които смятаме за най-стойностни и си зададохме въпрос как можем да ги направим още по-примамливи за една публика, която не знае, че ще бъде въвлечена в този интерактивен механизъм.

Как вие виждате стратегията за оценяване на танцовото изкуство в логиката на съвременната пазарна икономика?

Стефани: Като професионалист моят интерес не е в оценяването, в а процъфтвяването на танца. Според мен танцовия сектор трябва да остане верен на артистичната си идентичност, но трябва сериозна работа по достигане и ангажиране на публиката. Особено в България.

В крайна сметка, ролята на изкуството е да достига, да комуникира идеи, да отваря дебати и да влияе. В момента, танцовото изкуство съществува в свой собствен изолиран свят, в балон. Само ако излезем от балона си и протегнем ръка към публиката, танца ще може да излезе от това постоянно състояние на оцеляване.

Къде според Вас се пресичат/разминават оценките за стойността на изкуството на артистите и на публиката?

Стефани: Според мен артистите и публиката имат тотално различни усещания за стойност. През последните две години от моята практика, започнах да се интересувам все повече от усещането на публиката за изкуството. В крайна сметка, ние правим това изкуство за публиката, и за мен е важно какво е нужно на публиката, какво ги вълнува и как да я достигнем.

Коста: Една публика никога не може да бъде толкова инвестирана в творческия процес и трудностите по пътя, колкото артистите, който създават една творба. Много често докато създаваме нещо ние инвестираме много от душата си и митологизираме изкуството, издигайки го на пиедестал. За мен е много важно една публика, която няма този контекст, все пак да чувства, че пред нея е нещо специално, което я разтърсва и провокира. Ако публиката не се чувства обогатена от преживяването, значи имаме проблем.

Каква публика искате да привлечете с вашия спектакъл?

Коста: В контекста на “84 разговора” – публика, която е готова да харчи и да инвестира смело, защото представлението награждава активното участие.

Стефани: Много се наслаждавам на общуването с непрофесионална публика. Любимата ми публика са хора, които никога не са гледали съвременен танц или танцов филм. Много често след спектакъл или прожекция, именно това са хората, които пламенно задават въпроси и остават на дълъг разговор с нас.

Особено интересно ми е как хората в бизнеса виждат изкуството ни, както и възрастни хора, които не разчитат толкова на технологиите.

Как според вас се привличат и възпитават публики?

Коста: Публика се възпитава когато се хване за ръката и се спечели с нещо новаторско, но и познато и подходящо за контекста. Виждам голямо разминаване между образованието на артистите и публиката, и това е проблем на самите артисти, защото често те гледат с неприязън или насмешка към публика, която не разбира тяхното изкуство, а от тази позиция няма как да се изградят мостове. Иска ми се като артистична общност да посрещнем българската публика с емпатия и търпение.

Стефани: Публики се привличат и възпитават с целенасочена и професионална работа. С маркетинг отдел, който работи последователно, с ясни и достъпни описания на танцовата работа, без излишна претенция. Според мен всяка сцена и фестивал, която работи със съвременен танц, трябва да търси начини да намери тази потенциална публика, да я захрани с малки порции танц и изкуство, и постепенно да я претвори в ангажирана публика, която сама търси билети за танц. И най-важното: да говори на езика на тази потенциална публика.

Проблемът не е в липсата на покупателна способност на публиката, по-скоро има липса на работни процеси и професионалисти. Хората всъщност са много любопитни и биха искали да гледат интересни и добри произведения, проблемът е, че рядко танцът достига извън собствения си социален кръг. Важно е освен представления, филми и форми на изкуството, да организираме и процеси за непосредствена работа с публиката – като дни на съвременния танц, ателиета, игри и т.н. – форми за опознаване, за да знаят хората какво е съвременен танц, как би могъл да им помогне и какъв тип хора ще срещнат там.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here