Спомняте ли си, че като деца играхме на една игра с конец? Нужни бяха здрав конец или ластик, завързан на кръгче и четири ръце. Правеха се едни специфични фигури и там, където се кръстосва конецът, следващият на ход го щипва успоредно с пръстите на двете ръце и продължава…сещате ли се?
Ето на такова завързано, заплетено подаване ми прилича случая с постановката в Европейския парламент. Възел от грешна информация, опелетени дати, срокове и привилегии – така занимателно ни вкараха в една игра на постове, че е трудно да се определи кой е лошият и кой – добрият. Кой не успя да си трансформира конецът и загуби?
Започвам хронологично с факти, пък да видим какво ще излезе. Още през месец януари всички ние от сайта бяхме във възторг, защото от интервю с Христо Мутафчиев разбрахме, че по инициатива на евродепутата Андрей Новаков българската постановка „Духът на поета” ще се играе в Европейския парламент навръх националния ни празник, като част от кратко турне в Брюксел и Люксембург. Цялото интервю можете да видите тук.
Ще кажете, че ние сме още малки и малко хора са прочели материала. След нашата публикация през целия месец февруари излизаха новини, свързани със събитието в малки и големи медии. Интервюта по телевизията и радиото приповдигаха възторга. Знаеше се за това представление доста преди то да се състои. Реакциите бяха по-скоро положителни.
Датата наближава, продължават да валят статии и интервюта на фона на бурята около реформата в театъра и многобройните отворени писма срещу Мутафчиев. Представлението се състоява и отзивите са патриотично приятни. Докато на 5 март на страницата си във фейсбук Народния театър публикува съобщение, с което обвинява Съюза на артистите и неговия председател Христо Мутафчиев в грубо нарушение на авторското и интелектуалното право за пиесата „Духът на поета”. Тук можете да прочетете нашата публикация по повода.
Възелът още повече се заплита след като на 9 март, 4 дни след гневното съобщение, Народния театър публикува ново писмо, подписано от изпълняващия длъжността директор на театъра Милица Трайкова, адресирано до Христо Мутафчиев, до председателя на комисията по културата и медиите и до министъра на културата. В това писмо се посочва, че на 2-ри март евродепутатът Андрей Новаков е изпратил покана по електронната поща за гостуване на пиесата „Духът на поета” в Европейския парламент на 3-ти март. Разходите за събитието в размер от 1000 Евро ще бъдат поети от него. Директорът е удовлетворен от условията и след постъпването на сумата по сметка (на 7-ми март) „счита случая за приключен”.
След всичко така изложено няма как в главите ни да не заподскачат малки питанки:
- Кой по-точно случай е приключен?
- Кой и как инициира турнето на „Духът на поета” в Брюксел и Люксенбург?
- Народния театър дал ли е съгласието си за него или само за конкретното представление в Европейския парламент?
- Защо още когато ние и други медии писаха за гостуването никой не зададе въпрос за авторските права?
- Народният театър „сърди” ли се още на Христо Мутафчиев за накърнените си авторски права, за които говори в писмото си от 5-ти март, или погасените разходи по представлението в Европейския парламент решава целия проблем?
- Има ли и други представления с подобна „съдба“?
- До кога ще ставаме свидетели на медийни войни и борби в социалните мрежи, вместо всички да седнат, да се разберат и да започнат да работят за театъра?
- Докога ще си прехвърлят един друг сложни форми от заплетени конци?
