Тя определено е от мъжките момичета на българския театър. Гласът и харизмата ѝ се разпознават отдалече. Тя я е Койна Русева.
Родена е на 2 май в град Стара Загора. В рода си има изявени артисти, писатели, музиканти и творчески натури. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Играе на сцената на Младежкия театър в пиеси като „Тартюф“, „В ледовете“, „Осъдени души“ и други. Част е и от състава на пиесата „Вик за любов“ на театрална къща „Вива Арте“. В постановката Койна играе актриса, забравена от публиката и продуцентите след тежка раздяла със свой колега актьор (в ролята Асен Блатечки). Пиесата надниква зад кулисите на едно от най-старите изкуства и оставя публиката без дъх от смях.
Ясна, точна и категорична, Койна споделя пред LoveTheater.bg за любовта, театъра и комбинацията от двете:
Можеш ли да кажеш, че театърът е твоят живот? Какво те прави щастлива в театъра?
Театърът е моя професия, която обичам. Добрите драматурзи, режисьори и партньори ме правят особено щастлива.
Ако можеше да промениш нещо в публиката, какво щеше да е то?
Публиката само бих я поканила на театър.
На каква роля не би устояла?
Трудно се устоява на Чеховите персонажи.
Какво мислиш за любовната тема на сцената?
Любовната тема е движеща сила в много драматургии и това никога няма да се промени.
Тандемът Блатечки-Русева работи много добре от няколко години. Това личи в постановката „Вик за любов“. Какво е да играеш с него и под негова режисура?
Да играя с Асен Блатечки е удоволствие и изпитание едновременно.
В постановката огънят на една стара любов припламва отново. Вярваш ли във възраждащата се любов?
Вярвам в любовта във всичките ѝ аспекти.
