„Извънредно произшествие, неочаквано събитие!“ В грaда пристига рев-и-зор, за да си поживее, да омая, да ограби и да направи на идиот всеки, който му се хване в капана от лъжи и измислици. На сцената на Театър „София“ рeвизорът се присламчва (без да иска, разбира се) към каймака на обществото, което започва да изпада в лека паника, защото всеки крие своето „греховце“. Така в центъра на тази история се намира суетното и корумпирано общество, със замъглени граници за моралност и духовност.
Обикновеният чиновник, който е отседнал в хотел и пилее парите на баща си по хазарни игри, успява да заблуди цялото „избрано“ общество. Заблудата, че той е ревизор буди страха в подмолните граждани от това, което той може да разбере. Дори градоначалникът, Сава Пиперов, приема ревизора Хлестаков, Калин Врачански, в своя дом. След обилната вечеря, на която присъства цялата по-знатна прослойка на града, леко подпийнал, лъжите на госта стават многобройни, а чара му все повече неустоим за жените. След множество ласки и обещания Врачански така успява да вкара в капана си градския елит, че дълго време да носят белези от срещите си с него.
Бойко Богданов е създал невероятен спектакъл, с изключително тънък хумор, а актьорите, с всеки изминал път, имат все повече хъс и енергия, която се пренася и на публиката. Гледала съм няколко пъти „Ревизор“ през последните два сезона, веднъж дори спря тока, но това не попречи на играта, напротив стана още по-динамично, а прожекторите за няколко минути замениха фенерчета.
Финалните думи на градоначалника: „На кого се смеете? На себе си се смеете!“, ни карат да се замислим, че всеки от нас толкова лесно се поддава на изкушения, когато става дума за пари. А когато се влюбвим сме готови да се замесим в такава каша, че дори да излъжем себе си за собствената си полза и изгода. Тъжният финал ни кара да се събудим, да почукаме в съзнанието си и да размърдаме разума, който често ни изоставя, когато ни е най-нужен.
На сцената има всичко, за да се почувстваш сякаш си в Русия – самоварът, парната баня и руските песни. Персонажите са точно като взети от реалния живот и всеки е намерил с какво ярко да изрази комичното и гротескното – истеричният смях на пощенския началник Шпекин (Росен Белов), смешната и сладка обратна захапка на дъщярята Маря Антоновна (Невена Калудова) или носещия чесън в себе си училищен настоятел Лука Лукич (Михаил Милчев).
Гогол написал текста, който е подсказан от Пушкин, когото в едно градче го сбъркали с пристигнал от столицата ревизор и това поражда небивала суматоха сред местното чиновничество. Така обвинителният акт срещу цялата бюрократична система в държавата с присъщите ѝ произвол, корупция и беззаконие, характерни за всяко административно управление, оживява в пиеса, която в днешно време трудно може да бъде създадена. А в Театър „София“ са успели да опазят тази смешно-тъжна реалност вече повече от седем сезона на сцената.
Постъновъчен екип:
Режисура: Бойко Богданов
Превод: Христо Радевски
Сценография и костюми: Петя Стойкова
Музика:Бойко Богданов
Музикален ръководител: Данко Йорданов
Участват: Мария Сапунджиева, Невена Калудова, Йорданка Любенова,Милена Живкова, Лилия Маравиля, Сава Пиперов, Калин Врачански, Пламен Манасиев, Михаил Милчев, Николай Антонов, Росен Белов, Юлиян Рачков, Пламен Сираков, Николай Върбанов, Николай Димитров, Мартин Гяуров
