Когато „Паякът“ те стисне за гърлото с четири ръце

„Някой ще те изяде
Паякът дойде.
Паякът дойде.
Паяк на училище
Паяк на училище.
Бягайте, деца от това страшилище,
От това страшилище.
Падна черната дъска
Паякът умря.
Паякът… Умря.“

Това са слушали цял живот Марта и Мартин – сиамските близнаци от „Паякът“ в Театър „Сфумато“. Но това не е история за социалното отритване, за различните и за живота под етикет. Или поне не в основата си. Режисьорите и автори на текста Димитър Касабов и Йордан Славейков ни хвърлят в един свят, в една баня, на един рожден ден, който държи вниманието и напрежението на зрителя със силата на космически вакуум.

На братът и сестрата прекарали целия си живот заедно предстои операция за разделянето им. И почти е сигурно, че един от тях ще умре. Тук се намесват две неща под един и същи знаменател – кой какво иска повече. Защото Марта обича мечтата си за свобода. Обича и Мартин. Мартин обича Марта. Обича и това, че никога не е сам. Кой какво ще пожертва е въпросът, който си играе с очакванията и надеждите ни. А ние със сигурност предусещаме, че нещо ужасно предстои.

Наблюдавайки играта на манипулации между двамата, които нямат тайни един от друг, чувах хлипане някъде из салона. И на мен ми се искаше да заплача, но не успях. Защото въпреки уникалната ситуация, в която се намират персонажите, ги усетих твърде близки, за да ги съжаля. Усещането за отчуждение удря най-често докато сме с най-близките и предизвиква огромна тъга. Но не и сълзи. Мартин не губи време за тях, а прави подарък на сестра си, който тя ще помни цял живот, защото наистина, наистина я обича. Повече от колкото би трябвало дори.

Използвах повода на 50-тото юбилейно представление, за да гледам постановката за втори път и открих, че е от онези произведения, които с всяко ново възприемане носят по нещо ново на реципиента си. Първото ми гледане беше емоционален шамар, а сега имах възможността да открия неща за себе си, които не успях на преден прочит. Всичко това благодарение на безапелационната игра на Пенко Господинов и Анастасия Лютова. И нямам търпение да гледам отново.

А интервюто ми с режисьорите и автори Йордан Славейков и Димитър Касабов очаквайте другата седмица.