Когато не можеш вече „Да играеш жертвата“

0
0

„Да играеш жертвата“ е представление, от което трудно можеш да отвърнеш поглед – то те завлича, изпитва те, смайва те и те обгръща в своята реалност, подарявайки ти избор. Изборът, който може да ти предложи само свободата – „да се спасим… или да се погубим“. Театър „Българска армия“ ни позволява да се насладим на невероятната постановка на Диана Добрева, изпълнена със своеобразни персонажи и интригуващи развръзки. Спектакъла ни кара да настръхнем, да се разсмеем, но най-вече ни позволява да се насладим на прекрасна актьорска игра и хореография.

Валя, Деян Георгиев, е главният герой в тази бъркотия от човешки взаимоотношения, в една непривична комедийна атмосфера, която поглъща взора на зрителя. А срещу Валя е баща му, призрак на един отминал живот. Той единствен е намерил път към сина си, но едва успява да го познае в  съня, в който се срещат.

И там, между Валя и неговия починал баща, стои майка му, Стефка Янорова, която иска само „ някой, с когото да се скара и после да му прости“. Но единствено прощава на себе си. И чичо му, опитващ се да заеме място, което не му принадлежи – съпруг на родната му майка и негов баща. Но за баща той е негоден, понеже е загнезден единствено в принципиалността на собственото си съществуване.

Валя има едно единствено задължение както у дома си, така и в работата си в милицията – да изобразява жертвата. С малката разлика, че когато го прави на работа е по–скоро желано занимание, отколкото обремененост. В работата си той играе жертвите на криминални престъпления в следствени експерименти.

BIG14307410071Da igraesh jertvata_FBНо това са реални престъпления. С истински убийци. С наведени глави, непукисти, баровци, женчовци, с болни добри намерения. Хранени от егото си, важните си желания и нещастните си индивидуалности, задушени от копринения шал на нашето съвремие. И там срещу тях – Валя и изборът, който трябва да направи.

Известните руски драматурзи братя Преснякови ни показват тъмните пориви на човешките сърца, уморени от себе си, от другите, затворени в клетката на ежедневните си желания, разочарования и преструвки. Това е трилър с дъх на комедия и усещане за една типична, но парадоксална реалност. Извадени на показ в и превърнати в действителност, тези пориви започват да придобиват едно много по-глобално значение. Те стават част от нас и ние трябва да ги уважаваме, да ги следваме и осъществяваме, мислейки че така ще ги разрушим. И малко по малко те вече престават да бъдат важни за нас, просто защото те са нас, а ние сме погубили само себе си.

„Затова, докато сме живи, все нещо играем, изобразяваме…“

Постановъчен екип:

Автор: Братя Преснякови
Сценична версия и постановка: Диана Добрева
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музика: Петя Диманова
Хореография на грузински танц: Доц. Александър Хонг
Участват: Деян Георгиев, Милен Миланов, Гергана Данданова, Александър Дойнов, Мирослав Косев, Стефка Янорова, Веселин Ранков, Десислава Касабова, Анастасия Ингилизова, Мирослав Пашов, Веселин Анчев, Тигран Торосян, Георги Къркеланов