На 21 април беше премиерата на представлението „Великият момент на Кьоних” в Театър 199 „Валентин Стойчев“ под режисурата на Василена Радева. Създаването на спектакъла е съпътствано със зачеването и раждането на детето на изключително лъчезарната режисьорка, което го прави още по-специално.
Господин Кьоних пътува със своя автомобил. Сам е. Пуснал си е радиото и слуша теорията за Големия взрив, за началото и разрухата на света, а в главата му се въртят спомени от изминалите неща в неговия живот. Действието върви наобратно, също както объркано и неподредено нахлуват мрачните мисли, които го тормозят. В главната роля е актьора и асистент в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ Пенко Господинов.
Героят му е преподавател в училище, който среща жена, по професия плувкиня, която след време ще стане неговата съпруга. По същото време той се запознава и с младо, амбициозно момиче, което му предлага да спи с нея и той се изкушава… няколко пъти поред. Малките грешки, които допуска не пречат на радостта след появата на детето им, но родителите научават новината, че то е болно.
Болката, сълзите, всички емоции, си остават дълбоко скрити в съзнанието на героя. В опита си да избяга от мислите си, господин Кьоних се качва в колата и кара бясно, без да може да контролира скоростта, защото нещо контролира него. Иска му се да крещи и да промени всичко, по- скоро да върне времето и да не се е случил всичкия този ужас, но отново не го прави, защото крясъкът и думите остават само мисли, които се лутат неистово в главата му.
Когато претърпиш най-голямата катастрофа, която срива животът ти и го обръща с главата надолу, губиш смисъла на живеенето. Иска ти се всичко да започне отначало или да е шега или сън. Да се спреш и да се предадеш на отдаличените гласове, които ти говорят.
Да се скриеш в себе си, когато искаш да крещиш, чупиш или да плачеш, е много опасно, защото всичко се натрупва и някога ще те срине, ще избухне, като един балон, в който вече няма свободно пространство. Като част от публиката, просто слушах и гледах и потънах в мисли, както героя правеше. Спомените нахлуха леко и тихо в съзнанието, сякаш изплавали от най-скритите кътчета на мозъка ми.
Великият момент – на раждането, на смъртта или на чудото да бъдеш жив, е малка част от това, което създава нашия собствен свят. Наистина е прав автора, като е казал, че всеки човек е Вселена, един малък космос, изграден от малки велики моменти, точици, които съединяват неговия свят и поискат ли – го разрушават.
Постановъчен екип:
Режисьор: Василена Радева
Сценография: Елена Шопова
Музика: Мартин Каров
В ролите: Йорданка Стефанова, Деница Даринова, Пенко Господинов, Росен Белов, Петър Мелтев
