21 януари е много специален ден за много хора, за нас, за екипа на Международен студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански“ и за един цял клас от НАТФИЗ! Тогава е рожденият ден на Данаил Чирпански!
Тази година на датата целият клас на проф. Пламен Марков, който завърши през 2017 г., се събира отново, за да изиграе спектакъла „Бай Балчо споменува“ в памет на Дани и благотворително за фестивала. Спектакълът ще бъде в Младежки театър „Николай Бинев“ от 19:00 ч.
Решихме да попитаме актьорите от класа какво е за тях този спектакъл:
Александър Евгениев
„Балчо“, както му викаме ние, за мен e… Кутия със спомени, в която мога да се заровя и да постоя там.
Сред тях, както много смях, така има и много сълзи, буци в гърлата, дори гняв. Но друга такава „кутия със спомени“ няма, тя е една и благодаря на всички, че ще мога пак да се заровя в нея.
Анелия Мангърова
„Бай Балчо споменува“, или ББС, е онзи момент от живота ми, в който осъзнах, че съм заобиколена от най-добрите колеги и взех решението, да ги допусна до себе си, за да ми бъдат семейство за дълго време!
Елена Иванова
За мен „Бай Балчо“ е пълен с много емоции, преживявания, пътувания и спомени. Обичам този клас. Обичам Дани и се пръскам от кеф, като знам, че ще можем да играем отново всички заедно. „Ни нъ събаря“ и това е
Николай Владимиров
Личният ми опит и отношението ми към това представление е трудно да събера в няколко изречения. Още от втори курс се занимаваме с този текст и от тогава с Дани бяхме като скачени съдове, така и продължихме, когато Балчо стана първия ни дипломен спектакъл.
Той за мен си остава актьорско предизвикателство и неизчерпаемо поле за актьорска интерпретация, защото самите текстове като ситуации и взаимоотношения са много богати и пъстри на съдържание и обрати.
Но това, с което ме е белязало и винаги ще помня представлението е срещата и партньорството с Данаил. Неговата специфична, сурова енергия и честността и чистата любов, с която излизаше на всяко представление, които се превърнаха в пътеводна светлина за мен всеки път, когато играя неговата роля и в актьорския ми път като цяло.
Станислав Кондов
„Бай Балчо споменува“ е учебник, посока и любов. Този наш опит върху тези текстове ни промени, показа ни какво е екип, какво е безвъзмездна любов и какво е прошка.
С времето се превърна в наша кауза, която до ден днешен ревностно защитаваме и обичаме.
Защото ни научи да се смеем…
Защото е направено с любов, която стига чак до небесата.
Защото там имат нужда от нея.
Защото сме и го можем!!!
Венцислав Сариев
„Бай Балчо“ е път за всеки един от нас. Играли сме го щастливи. Играли сме го и с буци в гърлата. Влязохме едни и излязохме други. С това представление и всичко, което преживяхме, ние пораснахме и вече не бяхме онези същите момчета и момичета. Станахме семейство. Понякога се замислям колко ние сме дали на ролите си и колко много те са ни върнали в замяна. Развихме едно много специфично чувство за хумор по бай Балчовски и винаги като се съберем то се прокрадва. И това някак те кара да се чувстваш у дома си.
Представлението се роди като магия. На мен ми беше доста трудно да проговоря по този начин и Данаил беше човека, който се нае да ме обучи. Дори помня как ме пресрещаше някъде и ми повтаряше как да изрека правилно една от репликите си „Немайте гайле“ и винаги окуражително следваше „Ще му хванеш цаката“. Ето това за мен е „Бай Балчо“: пътешествие, спомени, семейство и всичко това е безсмъртно.
Ахемд Юмер
Балчо е толкова неща, че няма как да ги изредя.
Катерина Стоянова
Бай Балчо е като любим сън, към който се връщам винаги с усмивка. Има нещо магично в този спектакъл, едни очи, които винаги ни гледат отгоре и заради които си заслужава да сме честни. Чувствам, че сме вечни, докато сме заедно и разказваме историите на нашите прапрабаби и прапрадядовци.
Полина Некова
За мен този спектакъл е взаимност, любов, история, едно от най-променящите ме преживявания, доверие, агресия, смях, свобода, червено, параноя, болка, ревност, понякога е връх, понякога е дъно, понякога е полет, защото всеки един от колегите ми на сцената ме подкрепя и заедно се издигаме.
Ирина Митева
„Бай Балчо споменува” е живо олицетворение на любовта на актьора. Трепетът, причинен от очите на колегата. Свръх усещането, че сте в един сън… с една цел, а тя е именно преданост, всеотдайност, разбиране и доброта – не само към изкуството, но и към Човека, и всичко това завещано от Данаил Чирпански!
Мария Сотирова
Това е първият ни дипломен спектакъл. Спектакъл, който ни помогна да се опознаем, който споделяхме с Дани, който ни обедини и вярвам, че успя да ни направи по-открити и доверчиви спрямо човека отсреща. Мисля, че се създаде група, единна, която се движи като един.
Тук важното е цялото, важна е каузата, важен е Данаил, защото всеки път, когато играем, споменът за него е по-ярък от всякога. Той е тук. С нас. Във всеки един. И това е прекрасно.
Това е пътуване, в което аз се чувствам свободна и лека. И всеки път е различно и цветно. Много съм щастлива, че за пореден път имаме възможност да го случим и споделим с публиката на Младежки театър. Сигурна съм, че ще е незабравимо!
Очакваме ви на 21 януари!
