Позволих си да закъснея една единствена сутрин. Тази от третия ден на Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „ПИЕРО“, който се проведе в Стара Загора през септември. Знаех, че ще гледам спектакъл от извън конкурсната програма, но нямах никакъв спомен кой и на кого ще бъде той.
Нахлух в салона – по-тъмен и горещ от обикновено. На сцената виждах чудовища от чували като от страшна приказка за извънземни превзели Земята. Това, което правеха (незнайно все още за мен какво), ме наведе на мисълта: „Хммм, кои са тези? Много са добри!“
В главата ми започнаха да прескачат чуждестранните гости, но не успях да разпозная никого от тях. Столичен куклен театър, може би?! Не, бяха доста млади и твърде много. Като че ли са клас… Ами да, класът на проф. Жени Пашовa от НАТФИЗ! Това ме накара да им се възхитя и зарадвам още повече. Но истинската причина оставаше най-вече „КРЪГОВРАТ“. Спектакълът, който студентите в четвърти курс показаха, беше един от най-добрите от извън конкурсната програма.
Реших, че си заслужава не само аз, но и читателите на LoveTheater да разберат повече за „Кръговрат“ и класа. Запознавам ви с 5 лъчезарни лица: Марияна Петрова, Ралица Петрова, Соня Тодорова, Ива Кирова, Александър Йорданов. И преди да сте се увлекли от интервюто с тях имам важна информация! „Кръговрат“ става част от програмата на Младежки театър „Николай Бинев. 7 ноември – ПРЕМИЕРА!
Пътят
Соня: С визуален театър се занимаваме от 1-ви курс, втори семестър.
Ралица: Правим театър на обекта, общуваме чрез предмета, изцяло се опираме на символа, на метафора, на музиката, която много често ни и води.
Марияна: Но в началото на трети курс дойде преломният момент с масовите импресии. Постепенно започнаха да се прокрадват идеи, на които се появяват 6, 7, 8 до 10 човека на сцената. Тогава започна „превратът“, който доведе до „Кръговрат“.
Соня: Което е толкова прекрасно, защото в момента, в който се появиха толкова масови откъси, осъзнахме че имаме желание да работим в големи екипи, че няма разделение в класа ни, интриги, че сме сплотени и обичаме да работим заедно.
Александър: Искам да дам един пример. В спектакъла има момент, в който трябва да направим фойерверки с пясък. Но по време на фестивала „Пиеро“ се оказа, че кофата с пясък е в другия край на сцената и няма как да стигнем до там, защото моментът наближава. За секунди се организира верига от хора, които просто си предаваха пясък. Можем да разчитаме сто процента един на друг.
Соня: Рано осъзнахме, че актьорът не е сам на сцената, че особено кукленият театър е колективно изкуство. Няма място за егоизъм в театъра.
Ралица: Юлия Огнянова казва, че там където има талант, няма завист. Усетихме удоволствието от това да работиш подобен тип театър. И критерият, който започна да се гради в нас, постави летвата високо. Сега отивайки някъде заедно, гледайки нещо, слушайки дори някого, си даваме сметка, че ще ни е много трудно, когато излезем от академията. Не защото имаме самочувствие, че правим нещо велико, просто ни сложиха критерия високо и трябва всеки път да се опитваме да го надскачаме.
Що е „Кръговрат“?
Соня: „Кръговрат“ има друг език и не би бил разбран от всеки зрител, не всеки би се преоткрил в него. Което е добре, защото това, което се харесва на масата, в много случаи е пошло. В спектакъла има много подтеми. За отчуждението например, лицемерието, което е настъпило между хората.
Марияна: Като клас ни вълнуват по-социални проблеми и теми, които с помощта на Жени Пашова и асистентката сме вложили в „Кръговрат“.
Ралица: Показваме нашата трактовка за това какъв е светът. Всеки сам за себе си след спектакъла може да направи своята сентенция.
Ива: „Кръговрат“ е доста абстрактно представление.
Работен процес
Александър: Работата по различните фрагменти на спектакъла ни накара да отворим сетивата си за всеки един предмет около нас. Една снимка закачена на стена говори. Стол бутнат на земята също. Всичко…
Ралица: Докара ни до там, че когато вървим по улицата и видим нещо разсипано до боклукчийската кофа, да му обърнем внимание и да се запитаме това защо е разсипано така.
Ива: Узряхме повече.
Соня: С две думи развихме много повече въображението си и обръщаме повече внимание на проблемите на цяло едно общество през историята на един или двама души.
Ралица: Интересното е, че не се опираме на драматургия, нямаме автор, нямаме текст, нямаме разпределение на персонажите, всичко се създава на момента. Даваме си сметка, че след като завършим, процентът да се докоснем до такъв тип театър ще бъде нулев. Не знам защо не се прави повече такъв театър.
Марияна: Никой няма време за нещо, което не е сигурно – сигурен резултат със срокове. По-трудно е да създадеш нещо такова, не че другото е лесно, но в самия експериментален театър няма нищо сигурно.
Александър: Първият етюд от спектакъла, този с найлоните, се роди във втори курс. Започнахме с едно момиче да правим етюд с хартия, не стана за изпит, решихме да го върнем следващата година, да включим в екипа други двама човека. Случайно между хартията попаднаха няколко чувалчета, вкарахме още найлон, професорът каза, че стои много по-добре. Постепенно започнахме да оформяме това, което се получи финално.
Ива: Работата ни е свързана с много опитвания, блъскане на глава, чудене, ровене по кофите… 😀
Професор Жени Пашова
Соня: Това, че сме сплотен клас го дължим най-вече на нея.
Ралица: И на доцента ни Петър Пашов. Колкото и малко възможност да имахме да се докоснем до него, изкарахме цял семестър заедно.
Александър: Бях записал СИП режисура. Реално имахме два часа с него, преди да почине и смело мога да заявя, че да погледна нещата отстрани и да конструирам в главата си нещо сам го дължа на тези два часа с него.
Марияна: Те са космически екип. Щастието да попаднеш случайно, без да знаеш кои са, или целенасочено, е колкото и късмет толкова и съдба.
Соня: Проф. Пашова е абсолютно безкомпромисен човек и това, което исках да кажа е, че преди да ни направи актьори тя успя да ни направи хора, което е по-важното. Положи основата на търсенията ни като хора.
Ралица: Основата е положена от целия екип. Тя много пъти е казвала, че без хумор не може да се работи. Примерно работата ни с Георги Спасов, комедия дел арте.. това е друга необятна планета. Толкова много ни открехва към хумора и как се чувстваш в съвсем друго състояние на духа. Макар различна като естество, комедия дел арте допринесе към погледа ни за дипломния спектакъл. Много искаме да се роди и дипломен спектакъл по комедия дел арте.
Марияна: Много важно за екипа като цяло е да се каже, че при тях се държи на това да се докоснеш до всичко възможно – всички възможни системи кукли, жанрове театър. Максимално да откриеш себе си. Тя много обича да произвежда многопластови актьори – да имаш всякакви таланти и възможности. Както се спомена работим с господин Георги Спасов – етюди с животни, клоунади, комедия дел арте. Това е допълнително към основното ни обучение. Визуалният театър, който е „Кръговрат“, също е допълнителен като обучение.
Ива Главен асистент ни е доктор Михаела Тюлева!
Ралица: Те работят от 20 години заедно и позициите им вече са много ясни. Кой е балансьорът, по-емоционалният, практичният. И когато се съберат тримата, по-рано в годините четиримата, а и петият проф. Славчо Маленов, до когото също имаме възможност да се докоснем… и когато ги видиш изправени един до друг, всеки си тегли юздите. А ние сме отзад на каруците и имаме възможност да се местим на всяка една. За тези четири години сме били на много каруци.
Соня: Тъй като споменахме д-р Михаела Тюлева, да кажем, че ние дължим много големи благодарности на нея. Тя е изгледала повече от половината ни глупости, които сме показвали първо на нея, докато се стигне до крайния продукт „Кръговрат“. Винаги ни е помагала и дължим много на нея.
Ралица: Ако сега виждаме нещо, което е добре прието и различно…мм докато се стигне до него, имаше трудни моменти. Ние самите не сме знаели понякога какво правим тук, защо не можем да родим един прост етюд. Но се минава и през този етап.
Александър: Работата ни по „Кръговрат“ и по другите дипломни спектакли е започнала от първия час. Например, когато с Михаела учихме главички (най-елементарната система кукли), се запознахме с различното физическо поведение на куклата, състоянията й, бързата рефлективност. И макар в кръговрат да няма кукла, ние самите, физиката и мисълта ни, вървят толкова бързо и различно извън битовото, както при системите кукли.
Марияна: Друго важно нещо за техния екип е, че тези крайни продукти, наречени дипломни спектакли, страшно много зависят от самия клас. Те нямат конкретна подредена идея от началото какво представление ще правят. Много държат това, което студентите ги вълнува, да бъде включено в представление. Не те вкарват в готови продукти и измислени неща. Искат първо да дойде от интереса. Накъдето дръпнат студентите, там се съсредоточава работата. Затова с всички класове на Жени Пашова досега представленията са били разнородни. Зависи кой клас към какво има афинитет.
Александър: Като цяло са хора, които се интересуват къде студентите ги стяга чипика.
Соня: Къде ги боли.
Ива: За да може да си сложат после в портофейлчето и да си го ползват за натам.
Мария: Последните две изречения са ключови фрази от обучението ни в НАТФИЗ.
/смях/
Ралица: Както много държа да включите в интервюто „небесни краставици“. Което винаги се е използвало, когато играем нещо на сцената, незнайно какво, и тя казва: „Е, сега какво беше това? Небесни краставици.“.
В 4-ти курс? Освен небесни краставици?
Марияна: Предстои да играем вече готовите представление: „Кръговрат“, „Принцесата и скъсаните обувки“ – куклен театър с марионетки, „Тигърчето Спас“. Предстоят премиери: „Гъбарко“ в камерен състав, режисьорски премиери и други бонуси (комедия дел арте).
Ралица: Абе, щастливци сме. Това може да го обобщим, но нека да не звучи, че всичко ни е цветя и рози. Минали сме през своя трънлив път и продължаваме да вървим.
Как ще опишете трите години в НАТФИЗ с една дума?
Ралица: Многопластово.
Мария: Трагикомедия.
Соня: Богатство.
Александър: Приключение.
Ива: Началото.
