Докато пиша този текст, снегът бавно се опитва да натрупа по ул. Раковски, а от колоните звучи Лунната соната. Все едно съчинявам писмо за една непозната, която през цялия ми живот е била притаена вътре в мен, чакайки да излезе на светло. Чакайки до тази вечер.
„Кики Ван Бетовен“ е ода за човека и всичките му несъвършенства, страхове и борби. Кики съм аз, и майка ми, и най-добрата ми приятелка. Кики е всяка жена – упорита, безстрашна, опитваща се да надвие света преди той да я сломи. Кики е Меглена Караламбова или Меглена Караламбова е Кики. Невъзможно е да се направи разликата.
Красотата на сцената беше завладяваща и почти болезнена. Накара ме да настръхна и проникна през порите ми. Просмука се до костите и остави следи върху тях. Не си мислете, че това се дължи на пищни сценографски решения, костюми или пък на игри с осветлението. Други са постановките, които хвърлят прах в очите и ни прелъстяват с батални сцени и гръмотевични тъпани. Да, прах имаше и тук, но той се надигаше от руините на някогашния живот и носеше дъх на домашни сладки и носталгия.
Меглена Караламбова властва като императрица над сцената. Неусетно и с вещина тя изгражда и пълнокръвните образи на Рашел, Мосмаду, Жорж и още много, белязали живота на Кики. Умението да пресъздадеш в моноспектакъл целия този пулсиращ свят, е висш пилотаж, който не е по силите на коя да е актриса.
Трудно ми е да повярвам, че авторът на този текст е мъж. Казвам го без да влагам каквито и да е пейоративни конотации. Всяка дума беше все едно нота, изсвирена от женската душа. Макар и много различни по стил, подобно вникване в женската природа като това на Ерик Еманюел Шмит съм срещала само при Лорка. Колкото до режисурата, можем само да се радваме, че Георги Дюлгеров се завърна към театъра за пръв път от 25 години, загърбвайки за малко експресивността на филмовата лента.
„Кики Ван Бетовен“ озаряваше сцената на Театър 199 в продължение на 4 сезона. Тя извървя своя път и вече ще води своите разговори с Бетовен само в паметта на тези, станали свидетели на срещите им. Остава ни утехата, че можем да гледаме блестящата Меглена Караламбова в „Заешката дупка“ и в „Откраднати разкази“.
Постановъчен екип:
Режисьор: Георги Дюлгеров
Сценография: Ванина Гелева
Танц: Явор Костов
Участва: Меглена Караламбова
