Иван Вазов, Юрий Дачев, Бина Харалампиева и трупата на Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора – всичко това на едно място е гаранция за добро представление, а резултатът е „Казаларската царица“. Динамичната музика на Мартин Каров и изящната сценография на Теодора Лазарова доизграждат цялостната картина от началото на миналия век.
Заминавания, завръщания, срещи, раздели, пушек на локомотиви и очакване… Очакване за нов по-добър живот, идващ с ЖП линията за Бургас. Така започва пиесата, случайно или не, на старозагорската гара. Трепетното желание за развитие на всички герои е основната движеща сила, която се разкрива пред нас още с вдигането на завесата.
Една млада жена, която иска да бъде актриса, но не може; една актриса, която е родена за сцена, но иска да бъде учителка; млад и амбциозен мъж, който е готов на всичко, за да успее; продажен министър; една тъжна, изморена, но бореща се стара актриса и няколко дребни човечета – тази пъстра палитра от персонажи се преплита по коридорите на властта и безистените на мизерията. Някой от тях са тръгнали да търсят голямата любов, други голямата кариера, а трети да изкарат малко пари за хляб.
В контраст на „елитите“, тръгнали към столицата, се поява Цонка – „Царица“ на малкото селце Казалар. Причината за това нейно прозвище е единствнета роля, която е изиграна от нея точно там. Но Казаларската царица мечтае само за любов със своя годеник. От тук започва и нейният трагизъм. Измамена и изоставена от мъжа си, тя търси спасение в театъра. В последствие животът и се преобръща напълно.
А ръка за ръка с театъра я посреща Фотина Касапска, Елена Азалова, ръководителят на трупа. Като ангел пазител на своята малка дори понякога неблагодарна трупа, Фотина минава през тежката социална действителност, в името на любовта си към сцената и добрината, която иска да направи на Цонка. От край време актьорите са някак неоценени – мръзнат по сцените, понякога играят пред празен салон и често се чудят как да свържат двата края. Елена Азалова е в тази роля сякаш наистина като примата на Старозагорския театър, изиграла стотици запомнящи се роли. Както винаги самото присъствие на актрисата на сцената е достатъчно, за да завладее публиката.
Пълна противоположност на всеотдайния образ на Фотина е бъдещият миниистър на финансите, Христофор Недков – строг, груб и в същото време готов да се наведе до земята в името на издигането си.
И докато всички се борят за успех, Цонка едва съществува. В това противоречие от червения стол в салона си задаваш стотици въпроси. Наистина ли една любов може да те доведе до такова отчаяние? Можеш ли да намериш спасение, в това което умееш да правиш? Струва ли си да страдаш за някого, който не го заслужава?
Разказах прекалено много за „Казаларската царица“, но постановка с този автори и този екип няма как да бъде описана с две думи. И сега най-вероятно не съм успяла да предам и частица от красотата, затова ако минавате през Стара Загора, не пропускайте да се отбиете в театъра… Не! Отидете в Стара Загора, за да гледате „Казаларската царица“.
Постановъчен екип:
режисьор – Бина Харалампиева
сценография и костюми – Теодора Лазарова
музика – Мартин Каров
в ролите: Елена Азалова, Светослава Иванова, Анастасия Лютова – гост-изпълнител, Иван Калошев, Жоро Райчев, Цветомир Черкезов, Георги Райчев, Стефан Борисов, Христофор Недков, Светла Рангелова, Виктория Ангелова, Велин Величков