Индия притежава вековна традиция в кукленото изкуство. В древния индийски епос „Махабхарата“ има препратки към марионетките. Kathputli е вид спектакъл с кукли на конци, възникнал в Раджастан. В Индия има много вентрилоквисти и кукловоди. Първият индийски вентрилоквист, професор Й. К. Падхи, въвежда тази форма на куклен театър в Индия през 20-те години на 20 век, а неговият син Рамдас Падхи впоследствие популяризира вентрилоквизма и кукловодството. В Индия се срещат почти всички видове марионетки.
Куклите на конци имат богата история в Индия. Марионетките, които се управляват с въжета, позволяват много по-голяма подвижност и затова са „най-изразителните“ от всички видове. Раджастан, Ориса, Карнатака и Тамил Наду са някои от регионите, в които тази форма на куклен театър е процъфтявала. Традиционните марионетки от Раджастан са известни като Катпутли. Издълбани от едно парче дърво, тези марионетки са като големи кукли, които са облечени с цветни дрехи. Марионетки в Ориса са известни като Kundhei. Куклите в Карнатака се наричат Gombeyatta. Куклите от Тамил Наду, известни като Bommalattam, комбинират техниките на пръчки и конци.
Индия има най-различни видове кукли за театър на сенките. Те са плоски фигури, изрязани от кожа, която е обработена, за да е полупрозрачна. Те се притискат към екрана със силен източник на светлина зад него. Манипулацията между светлината и екрана прави силуети или цветни сенки. Тази традиция на театър на сенките съществува и в Ориса, Керала, Андхра Прадеш, Карнатака, Махараштра и Тамил Наду. Tolpava Koothu е традиция, която е уникална за Керала, Индия. Театърът на сенките на Карнатака е известен като Togalu Gombeyatta. Куклите там са с предимно малки размери. Те обаче се различават по размер според социалния си статус: големите размери например представляват царе и религиозни герои, а по-малките – обикновени хора и слуги.
Куклите-ръкавици са изработени от папиемаше, плат или дърво, с ръце, излизащи малко под врата. Останалата част от фигурата е дълга, висяща пола. Тези марионетки са като кукли, но в ръцете на изкусен кукловод са способни да произвеждат широк спектър от движения. Техниката на манипулация е проста: показалецът се вкарва в главата, а средният пръст и палецът – в двете ръце на марионетката. С помощта само на тези три пръста марионетката оживява.
Традицията на марионетките-ръкавици в Индия е популярна в Утар Прадеш, Ориса, Западен Бенгал и Керала. В Утар Прадеш този стил кукли обикновено представя социални теми, докато в Ориса такива пиеси са базирани на истории за Радха и Кришна. В Ориса кукловодът свири на барабан с едната ръка и манипулира марионетката с другата. Предаването на диалога, движението на марионетката и ритъма на барабана са добре синхронизирани и създават драматична атмосфера. В Керала традиционната куклена игра на ръкавици се нарича Pavakoothu.
Марионетки с пръчки са кукли-ръкавици с продължение във формата на прът (пръчка) от долната страна. Този вид се среща най-вече в Западен Бенгал и Ориса. Традиционните марионетки с пръчки в Западен Бенгал са известни като Putul Nautch. Те са направени от дърво и имат различните стилове във всеки регион. Традиционната марионетка от пръчки в индийския щат Бихар е известна като Yampuri.
В Афганистан кукленият театър се нарича buz-baz. По време на представление кукловодът едновременно управлява марионетка и свири на тамбура.
В Иран е известно, че марионетките са съществували много преди 1000 г. от н. е., но първоначално са били популярни само ръкавици и кукли. Други жанрове се появяват по време на управлението на династия Каджар (18 и 19 век), тъй като влиянията от Турция се разпространяват в региона. Kheimeh Shab-Bazi е традиционен персийски куклен спектакъл, който се изпълнява на малка сцена от музикален изпълнител и разказвач, наречен morshed или naghal. Тези представления често се случват наред с разказването на истории в традиционните чайни и кафенета (Ghahve-Khane). Диалогът се провежда между разказвачът и марионетките. Пример за кукловодство в Иран е гастролиращата опера „Ростам и Сохраб“.
Карагьоз – турски театър на сенките
Кукловодството в Близкия Изток, подобно на другите му театрални форми, се влияе от ислямската култура. Карагьоз – турският театър на сенките, оказва широко влияние върху кукленото изкуство в региона и се смята, че е преминал от Китай през Индия. По-късно е взет от монголите и е предаден на турските народи в Централна Азия. Изкуството на театъра на сенките е донесено в Анадола от турския народ, емигриращ от Централна Азия. Други учени твърдят, че театърът на сенките е дошъл в Анадола през 16 век от Египет. Привържениците на тази гледна точка казват, че театърът на сенките намира път до османските дворци, когато султан Селим завладява Египет през 1517 г. Там той гледа театър на сенките, изпълняван по време на тържество в негова чест и е толкова впечатлен, че взима кукловода със себе си в двореца си в Истанбул. Там 21-годишният му син (по-късно султан Сюлейман Великолепни) развива интерес към пиесите и театъра.
В други области театърът на сенките е известен като khayal al-zill – метафора, преведена като „сенки на въображението“ или „сянка на фантазията“. Това е игра в сянка с музика на живо – акомпаниментът на барабани, тамбури и флейти, специални ефекти – дим, огън, гръм, крясъци, и всичко, което може да предизвика смях или страх у публиката.
