Късчета думи от Леон Даниел

0
0

Понякога книгата “Пътешествие в театъра” (изд. “Захарий Стояновна”) на Леон Даниел може да попадне случайно в ръцете ви, друг път… ще изпитате нужда да я разтворите отново. И в двата случая, обаче, нещо ще ви връхлети. Нещо като буря, нещо като писък, нещо като… театър. Повежда ви по коридорите, зад сцената, пред сцената, във фоайето, във всички скрити тайни на собственото си мълчание. А след като се осъзнаете, след като се приземите –  изпитвате животоспасяваща нужда да споделите това, което сте “видели”. Такава е и моята подбуда. Подарявам ви едни от любимите си моменти.

Бъдете като Петър! Наричаме го  “съпреживяване”. “Хванат” от действието, минал през напрежението на “узнаването и проникването”, зрителят стига до “прозрението”: това го има в мене, това съм го правил, ще направя или мога да направя. И настъпва голямата театрална магия: Петър от салона за един миг се превръща в Хамлет, преживява за една секунда бездната на неговите страдания и се чувства щастлив: аз изживях един чужд живот.

След това могат да “падат” (или се затварят) десет завеси. Все едно. Петър ще бъде щастлив.

Всеки ли е способен да бъде щастлив като Петър? За способности – безусловно всеки нормален човек е способен. Но освен способности се иска и желание, активност и… средна интелигентност. Страхливият човек “има способности” да се вози на самолет, но ако го е страх да гледа земята от височина, надвишаваща неговия ръст, тия способности ще останат неосъществени. Театралната сцена е всеотдайна, но иска салонът да й отговаря със същото. Да бъде смел като нея, да не се бои от “операцията”, … как да я наречем… да я наречем например “присаждане в друг живот”. А? Върви ли тоя “термин”?

“Термините” настрана, но това “чудо” може да става всеки ден, винаги и грях ви е, ако го изпущате. От мързел или високомерие, от излишна интелектуалност или самообуначване – все едно: грях!

***

Всяка истина се достига чрез изследване. Затова и ние пътешествахме. Континентите са действително пет-шест, констатирахме ние в началото на тая книга. Театърът действително е безсмъртен – решаваме на последната й страница. Безсмъртието на театъра е равнозначно на безсмъртието на човешкия род. Човешкото безсмъртие зависи от усъвършенстването на човешките деяния. Безсмъртието на театъра се състои в това, че той е най-нагледната проверка на човешките деяния. Не само тяхното огледално изображение, но и тяхна присъда. Чрез театъра човек избира своите постъпки, разбулва воалите на своите заблуждения, напада и се отбранява от собствените си глупости. Затова той не може без него, той е негова потребност, той е оръжие във всекидневната му борба за опазване и умножаване на вида.

Ето това е вероятно най-висшата наслада, която съдържа в себе си театърът. Докосвай се до нея възможно по-често, читателю.

Пътешествието завърши! Продължи го сам!

Читателю, читателю…

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here