Кълбовидните мълнии никога не се връщат отново. Но не и ако говорим за “бедствията”, които събират и сближават хората. В тревожните моменти сме по-близо от всякога, но защо е нужно да ни удари гръм, за да разберем колко обичаме някого?
Героите в постановката „Кълбовидна мълния“ с режисьор Ивалин Димитров в Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора, не спират да се лутат между смелите си мечти и сивата реалност, в която живеят.
В дома на семейство Цеко и Стефка Цекови – смирен, тих чиновник и осветителка в театър, цари „пълна идилия“. Детето им го няма, спят в отделни стаи, тъщата не спира да повтаря какъв неудачник е съпругът на дъщеря й, а той – да я дразни като пее посреднощ, с надеждата тя най-накрая да получи инфаркт, както повтаря от години.
Но сред „приятния“ семеен битовизъм героят на Георги Райчев таи една назряваща агресия срещу своя началник, като всеки ден изкачва 120 стъпала до кабинета му с думите „Днес или никога“. „Хамлетовото“ състояние на Цеко достига апогея си вечер, докато разиграва сцената на своето напускане. И в „диалектическото единство между началника и тъщата“ 48 или 49-годишният чиновник, дори и той самият не знае вече, не спира да обича съпругата си и да целува нейния портрет.
В другата стая 44 – годишната домакиня, която не глади ризите на мъжа си, образът на Миленка Сотирова, също истерясва и скача от едно състояние в друго, надявайки се да събере кураж да каже истината на мъжа си. Онази истина, която той няма да понесе, защото никога не е направил нищо лошо с нея.
Дали семейство Цекови ще се намерят отново в търсенето на по-добър и щастлив живот? Дали бурята отвън ще успее да разбунтува и техните емоции ще разберете на камерната сцена на Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора.
