Сашо Морфов е обичан, че дори и боготворен, от една образована и мислеща публика – тази, която не изпада в див кикот от пошли скечове. Неговите постановки се чакат с интерес, сравним по силата си с този на средностатистическата баба към турските сериали. Да прибавим и полемиката около фигурата на режисьора, негодуванието му срещу Слави Бинев, завръщането в Народния театър като директор и отложената премиера (първото представление на „На ръба“ беше насрочено за януари месец – бел. авт.) и ето – гарантираме пълен салон за поне няколко сезона.
Имахме шанса да посетим премиерата на „На ръба“. Още в самото начало режисьорът излезе, за да представи спектакъла с няколко думи и да помоли за нашата снизходителност. Поради интензивните репетиции и някои технически спънки, обясни той, представлението тази вечер щяло да бъде повече генерална репетиция отколкото премиера. Потъркахме длани доволно, защото обичаме истинския, непресторен театър. Е, да, още при въвеждащата сцена музиката спря по средата и остави актьорите леко стъписани, но пък беше бързо възобновена след вика от сцената „Гоше, какво правиш, бе?“.
Трябва да му го признаем на Морфов – каквото и да прави, го прави с размах. Дори не съм сигурна, че бях на театър. Изживяването ми беше по-скоро кинематографично. Кадрите се сменяха един след друг, сцените се развиваха успоредно, нямаше главни и второстепенни роли между всичките 20 и повече актьора на сцената. Пространството също беше като живо, напомнящо плаващите пясъци, в които затъваме все повече и повече. Малко е тъжно, че пламъкът на „Хъшове“-те се е превърнал в угнетението в „На ръба“. Предполагам, че така става, когато ежедневно газиш в помия. След време просто се озоваваш до ръба на душевната пропаст.
Цялата постановка е до болка реалистична, дори граничеща с документалистиката. Никой не може да обвини режисьора, че е изкривил действителността, нито че е подчинил сюжета на своите идеи. Дори, за да бъдем напълно откровени, няма и сюжет в буквалния смисъл на думата. Просто все едно дрон с камера е летял една седмица над софийските улици и после е пренесъл всичко на сцена. Нали риалити форматът е толкова модерен, току виж сме успели да „покръстим“ част от почитателите му да ходят на театър вместо да люпят семки пред малкия екран.
„На ръба“ не анализира – той показва. От неговите реалистични сцени хем ти става готино, хем ти се доревава яко. Защото панелният блок на сцената е все едно изваден от комплексите на социалистическия рай. И защото разпознаваш всичко – от слепият певец на Славейков до последния остъклен балкон. Чисто визуално „На ръба“ е зрелищен. Хореографът Анна Пампулова е като скулптор, който, вместо мрамор, използва живи тела. За Никола Тороманов и неговата сценография пък толкова се е казало и изписало, че нямам неизползвани суперлативи, с които да назова работата му.
Преди да напиша този текст се поразтърсих малко в интернет пространството какъв отзвук е предизвикало това своеобразно театрално събитие. Предимно възторжен с известна нотка на тъга. Често бяха цитирани цинизмите. *Spoiler alert – салонът кънти от цветисти родни псувни.* Никъде обаче не видях отразен момента, който ме развълнува най-много. Докато целият съседски кооператив се готви дружно да скочи от ръба на покрива, се чува гласът на един от малкото млади персонажи сред морето на застаряващите и отчаяните: „Ама на мене ми се живее бе, тате!“.
Смело извисявам глас! И на мен ми се живее! Живее ми се, а не ми се живурка. Може би постановки като „На ръба“ ни карат да обърнем поглед навътре. Да изискваме повече от себе си, не само от другите. Да създаваме, а не да рушим. Може би това е лекарство, от което имаме нужда. Дори и да горчи.
Режисура: Александър Морфов
Сценография: Никола Тороманов
Художник на костюмите: Тита Димова
Музика: Асен Аврамов
Хореография и пластична концепция: Анна Пампулова
Каскади: Асен Асенов
Участват: Деян Донков, Рени Врангова, Валери Йорданов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Албена Колева, Стоян Алексиев, Христо Петков, Велислав Павлов, Радена Вълканова, Илиaна Коджабашева, Албена Ставрева, Иван Юруков, Леарт Докле, Ева Данаилова, Благовест Благоев, Ивайло Димитров, Симеон Гълъбов, Златина Никифорова и др.
Оркестър „На ръба“ – група „Ревю“, музиканти и артист
Comments are closed.