В тази статия ще се срещнем с някои от спектаклите, играещи се на сцените в Чехия. По-специално и задълбочено ще разгледаме няколко заглавия в столицата Прага и един театър в Бърно.
През четиресетгодишната си история Театър „Ха“ в Бърно заема позицията на експериментален театър със собствената поетика. От самото начало е сцена за алтернативна продукция, изискваща силни творчески личности. Театър „Ха“ е член на Центъра за експериментален театър в Чехия.
Спектакълът „’68-ма“ е написан от Матей Нитра и режисиран от Я. А. Питински. През пролетта на 1968 парижките студенти протестират срещу консервативно ориентираното дясно правителство на генерал дьо Гол. Идеите им са: еманципация, край на колониализма и борба срещу авторитаризма. През същата година на 21 август движението „Пражкка пролет“ е жестоко смазано от нахлуването на войските на Варшавския договор, което дискредитира левите идеи в продължение на десетилетия. Младите студенти пишат манифест. Твърденията им са основателни, но възгледите за реализация и идеологическата им интерпретация са разбити. Свидетелите от 1968 в Чехословакия седят в една чакалня и пушат трева. Чакат ли някого? Светът, потопен в романтика! Можем ли да мечтаем за нещо по-добро от нормалния свят? И най-важното – възможно ли е да се преодолее едно разпаднало се общество? Виждаме ли нещата по-ясно петдесет години след събитията от 1968?
Класиката „Чевенгур“ от Андрей Платонов може да се гледа под режисурата на Ян Качен. Болшевикът Николай Бухарин казва, че историята е разделена на три фази: матриархат, патриархат и секретариат. Годината е 1917. Младият Саша Дванов е натоварен да проучи как се развива комунизмът в руската провинция. Природа, хора и машини. Историята като един постоянен апокалипсис, пълен с цветове и форми. Това ли е изходът? В далечното селце Чевенгур обявяват, че комунизмът вече се е случил. Никой не работи и буржоазията вече е мъртва. Как се живее в първия ден на комунизма? А във втория? Може ли любовта да бъде институционализирана? Ще дойде ли Ленин? Зрителите ще изживеят едно пътуване в човешката история и в човешката природа като безпристрастни наблюдатели.
През 1994 японскиат танцьор Мин Танака и американскиат музикант Джон Кейл създават „Театър Арка“ в Прага. Театърът е място за срещи, а целта им е да се изследват възможностите на изкуството и то да вдъхновява живота на хората в началото на третото хилядолетие. През последните 20 години „Арка“ приветства на сцената си известни фигури от световното изкуство, сред тях Робърт Уилсън и Ян Фабр, музикантите Ранди Нюман, Мередит Монк, Пати Смит и много други. На сцената му са представяли своите спектакли Кралската Шекспирова компания, Cheek By Jowl, DV8. Алън Гинсбърг и Лу Рийд са имали едни от последните си изпълнения там.
Забележителен спектакъл в Театър Арка е „Америка“ по романа на Франц Кафка. Режисьор е Михал Дочекал. Точно както „Процесът“ и „Замъкът“, този роман е запазен под формата на недовършен ръкопис, а самият Кафка нарича романа неясен. Това препраща и към основното значение на произведението – историята на човек, който се е загубил в света. Вълнуващата творба е образ на съвременния свят, наблюдаван през очите на шестнайсетгодишно момче. Момче, което се оказва имигрант зад океана. Той се опитва да се държи правилно, но разбира много малко от този неизвестен и странен свят. Чудният път на Карел Росман е история за желанието да разберем света и другите. Кафка е обичан автор в Чехия, да си припомним подвижната скулптура на Давид Черни и статуята на Кафка от Ярослав Рона, и двете в Прага.
Внушителната сграда на Чешкия Народен Театър съществува от 1881 и оттогава е дом на опера, балет и театър в Прага.
Премиерата на „Нетърпеливо сърце“ (по романа на Стефан Цвайг) под Даниел Шпинар се състоя на 8 и 9 ноември. Антон Хофмилер, лейтенант в навечерието на Първата световна война, е поканен на празнична вечеря в къщата на лорд Кекесфалва. На тази вечеря той кани дъщерята на лорда на танц, без да знае, че Едита е инвалид и не може да ходи. Хофмилер се измъква от дома изплашен от стореното, но на следващия ден се опитва да поправи този скандален епизод. Той се забърква в капана на своите „състрадателни жестове“, когато се влюбва в момичето. Един майсторски роман за човешкото поведение в особени ситуации и за способността ни да достигаме до цинизъм, подбудени от благородни чувства.
„Гордост и предразсъдъци“ е роман от 1813 на Джейн Остин. Г-н Бенет има пет дъщери – Джейн, Елизабет, Мери, Кити и Лидия. Животът им се преобръща, когато в квартала пристигат богат млад мъж – господин Бингли и най-добрият му приятел – г-н Дарси. Остин описва главната героиня Елизабет Бенет, която разбира, че греши, правейки прибързани преценки и се научава да различава повърхностното от същественото. Комедията е в представянето на маниерите, възпитанието, брака и парите по време на управлението на кралете Джордж III и Джордж IV. Г-н Бенет има пет дъщери и поне едно от момичетата трябва да се ожени. Изречението, с което започва романа на Джейн Остин, е изпълнено с много ирония. : „Универсална истина е, че ерген с богатство задължително трябва да си намери жена“. Романът се върти около значението на брака по любов, а не просто по сметка, въпреки обществения натиск да се направи „добър удар“.
В следващата статия ще се срещнем с многообразието на театралната сцена в Словакия. A дотогава четете, гледайте и се радвайте!
