Интересно е как в 21-ви век използваме „свободата“, за да определим разни измерения в живота си. Свободен дух, свободен избор, свобода на изразяване. Свободна сцена и свободен артист. Да, дори в изкуството, където би трябвало да освобождаваме духа, въображението и емоциите си, има нужда от свобода. Свободната сцена е избор и тъкмо за този избор ще ни разкаже Петър Мелтев – актьор от „Хахаха Импро Театър“ и участник във фокус група „театър” на обществено обсъждане на проекта „Споделена визия”.
Той е висок човек, с по-тъмна окраска и е израснал в ж. к. „Банишора“. Опитвал се е да свири на цигулка и китара, да играе баскетбол, тенис на маса, волейбол и фризби, сега се опитва да свети като крушка и да ходи на въже. Жонглира с топки и театрални ситуации, теоретици и фрази. Кара колело, кола, 1/5-та от ХаХаХа и живота си.
- Какво за теб е свободната (независима) сцена и как се чувстваш ти на нея?
За мен свободната театрална сцена е интересният вариант да се случи театралната реформа и да се намира интересната тема, форма, актьорско присъствие. Заплатата от затворената театрална система се видя, че няма никога да стига, та поне предизвикателствата да са на ниво и решенията – наши.
- Какви са предизвикателствата пред артистите като теб в културната среда у нас?
Предизвикателствата са в много сфери. Да видим:
Като се започне от въпросите на хората „Актьор! И в кой театър играеш?“ и обясненията „в който си искам“ и т. н., мине се през „токът чука на вратата“ и се стигне до „това сега за какво му отделяш толкова време?“.
Така сега като поглеждам, май всички обаче са в категорията „неразбиране“ и „неуреденост“.
- Ти си част от фокус група „театър” на проекта „Споделена визия”. Какви са твоите наблюдения и изводи от участието ти в проучването на свободната сцена в София?
Изключително интересно е как се оказа, че ситуацията, в която сме, е почти еднаква за всички шест сектора. Все като си говорим с някой художник или поет и му казваме „да, ама при нас е по-различно, гледай сега…“ и сега изведнъж… като разгледах изводите от анкетите и документите, произведени от шестте фокус групи… братче, чак е отегчително.
- Какво смяташ, че трябва да се промени в българската публика, за да оцени свободния театър?
Не мисля, че българската публика трябва да се променя. Тя така или иначе пораства – опитът от последните 6-10 години го показва. Профилира се, търси, гледа… трябва ние да успеем да продължим да сме активни.
- Кои представления би препоръчал на нашите читатели, за да „видят” театъра от друга гледна точка?
Разбира се нашите – на „ХаХаХа ИмПро“ Театър, както и на новите професионални трупи, които вече се провиждат тук-там. Скоро ще имам участие в новото издание на „Протекст“ на 36 маймуни, публиката го следи и се увеличава вече 8 години. „Космонавт“ на Ани Данкова. Вили Прагер… то всичко трябва да се види.
- Как виждаш бъдещето на свободния театър у нас?
Розаво!