Сблъсъкът на поколенията и разделението на „млади“ и „стари“ винаги е повод за спорове и епицентър на много скандали. Често възрастните подценяват образованието, културата, броя прочетени книги или изгледаните представления на техните деца. Аз пък заявявам от името на младите, че напротив, ние сме любознателни и интелигентни, обичаме да четем книги и да, ние посещаваме театри.
За всеки млад човек е важно в първите си стъпки към новото да има подкрепата на своите родители. Така е и с театъра. За да те омагьоса той, някой трябва да ти го покаже. Понякога и сам стигаш, но често точно възрастите те насочват. Първо са родителите, след това преподавателите и докато се усетиш, се превръщаш в инициатора, който убеждава приятелите си да отидете и на това, и на другото представление. Първата среща със сцената е до голяма степен определяща за това дали ще обикнеш театъра или кракът ти няма да стъпи повече там.
Остава въпросът на какво представление можете да заведете един ученик? Постановките по произведения от учебния план са добър избор, когато се отнася за дете от по-горните класове, особено ако не обича да чете „задължителните” книги. Възможността да гледа произведението на сцена би могло да му помогне в училище. Често и преподавателите преценяват, че е добре да заведат учениците си на подобна постановка. Заедно с преговора на дадено произведение, децата могат да се насладят на пиесата и да вникнат истински в историята. Забавна препратка към учебната програма е представлението „Господин Балкански” в Младежки театър „Николай Бинев”. То ще ви накара да се смеете, но и да се вгледате в типичните за българина черти. Няма как да не останете очаровани от Бай Ганьо. Постановка със сериозна възрожденска тематика е „Железният светилник” по едноименния роман на Димитър Талев, която можете да видите в Театър „Българска армия”. История за обикновено българско семейство, което заедно със своите проблеми показва и проблемите на обществото. На сцената на Народен театър „Иван Вазов” можете да видите удивителното представяне по „Немили-недраги” на Иван Вазов. Определено „Хъшове” е представление, към което не можете да останете безпристрастни и би докоснало всеки зрител, независимо от възрастта му.
Важно при избора на постановка е да бъде подходяща за възрастта на детето. Ако заведете 15-годишен на „Карлсон, който живее на покрива” (Младежки театър „Николай Бинев”), почти сигурно е, че ще му е толкова скучно, че съвсем няма да остане впечатлен от театъра. Но дете на 7-8 години би го гледало с удоволствие, както и „Питър Пан” (Театър „София”) или дори куклено представление. Може и толкова да му хареса, че да стане театрален почитател за цял живот.
И все пак, ако не ви се рискува да попаднете на нещо неподходящо, което би отказало един млад човек завинаги от театъра, можете да дадете избора на него. Дайте му предложения, разкажете му малко за сюжета на постановката и го оставете сам да избере какво иска да гледа. Служителите на касата също могат да ви помогнат и да ви насочат кои представления за каква възраст са подходящи.
За да бъдат пълноценни зрители, е добре да се обясни на младите и етикета в театъра и как трябва да се държат по време на представление. Така освен любител на театъра ще го направите и млад зрител, за когото възрастните хора в публиката няма да измрънкват „колко са невъзпитани младите”.
С малко отношение и подход може да се създаде ново поколение с афинитет към театъра. Покажете на младите магичния свят, който се разкрива на сцената с всяко представление. Дайте им разнообразието и избора на различните театри и стотиците пиеси. И не забравяйте, че младите са не само вашето бъдеще, но и бъдещето на театъра.
