Този текст е продължение на публикацията „Мъртвешкият танц на Театъра„, с която очертах наболелите и вече посинели с годините проблеми на родния театър. И тъй като в този сайт правим всичко „от любов към театъра“, няма да спра само до тук, а ще се опитам да дам едни простички решения на тези проблеми.
Тенденцията към западане и опростяване на театъра е опасен вид животно, което трябва да бъде опитомено. Може да бъде опитомено. Това до голяма степен зависи от управлението на театрите. Нека се опитаме да погледнем от друг ъгъл, господа директори. Може да сте много добри в административното управление на театъра, но вашата основна задача е да менажирате този театър, ако не успешно, то поне правилно. Знаете, много добре знаете, че дойде времето, в което да поемете отговорността, която носи вашият пост. Успехът на театъра е ВАША отговорност, животът и развитието на артистите са ВАША отговорност!
1. Променете закона за меценатството! Проф. д-р Ивайло Христов от доста време говори за това, но интлигенцията в България е изритана в кьошето, както се е правило и по Татово време. Този закон има нужда от промяна, за да улесни хората/фирмите, които искат да инвестират в театрите, а не да ги принуждава да изписват тонове отчети, да им се прави одит на фирмите и ред други безумства, които могат да откажат всеки човек от възможността да спести данъци. Но за да стане тази промяна, трябва да направите съответните стъпки, да бъдете нахални и да работите ЗАЕДНО за това. До тогава – това е регистърът на организациите, подпомагащи културата /чл. 6, ал. 2 от Закона за меценатството/
1. Фондация “Наследство”
Пловдив, ул. “Съборна” 9
Изпълнителен директор – Мариана Чолакова
2. Сдружение “Младежки алианс – Варна”
Варна, ул. “Околчица” 6
Изпълнителен директор – Цветана Цанкова
3. Сдружение “Академия Орфика”
София, бул. “Евлоги Георгиев” 72
Цветан Гайдарски
4. Сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност
“България – завинаги”
София, бул. “Цариградско шосе” 87, хотел “Плиска” , офис 106
Председател – Акад. Антон Дончев, представлявано от Манол Велев
5. Фондация АКРО “ИМЕОН – БАЛКАНИ”
София, бул. “Васил Левски” 59
Председател на УС – Юлия Борчева
6.“БЪЛГАРСКО МУЗИКАЛНО СДРУЖЕНИЕ”
Удостоверение № 6/ 24.11.2006 г.
Адрес: София, ул. “Модест Мусоргски” № 4, вх. А, ет. 4
Представлявана от Стефан Кирилов Гълъбов
7. Фондация “БЪЛГАРСКО СОЦИАЛНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО И МЕЦЕНАТСТВО”
Удостоверение № 7/ 24.11.2006 г.
Адрес: София, район “Изгрев”, бул. “Самоков” №74
Представлявана от Цвета Андреева
2. Дайте място на младите хора! Знаете ли колко хора има, които завършват или са завършили театрален мениджмънт! Къде отиват, какво правят? Аз лично познавам няколко, които далеч не се занимават с това, за което са учили. Никой не им предлага работа, никой не ги търси. Ето – Вие сте директор на театър, който е на загуба. Не можете да изготвите спасителен план, защото просто… не можете. Въртите се в омагьосан кръг. И точно, когато започнете да повтаряте безспир, че само държавата е виновна, точно тук идва мястото на момчето/момичето, което е дало минимум 4 години от живота си, за да научи всичко, което Вие не знаете. Викате го при себе си и заедно изготвяте стратегия /в това няма нищо срамно/, която да спаси театъра Ви. Мислите, че е невъзможно? Защо не опитате? Нямате пари да плащате заплата? Повярвайте ми, много хора биха се отзовали и без 400лв. на месец. Какви са тези хора? Ето такива:
„Завършилите придобиват професионална квалификация “Театровед” и “Театрален мениджър” и могат да работят като театрални критици и журналисти в печатните и електронни медии; драматурзи в театри; експерти в сферата на театралното производство, маркетинга и разпространението на театрални продукции; ръководители на театрални трупи; координатори и селекционери на фестивали; мениджъри в областта на сценичните изкуства и културата; преподаватели в средните училища с профил “Изкуство”; служители в държавната и общинската администрация за култура.“
3. Научете се да управлявате театъра си в синхрон с модерното време! Спрете да мислите, че хората са информирани за всичко, което се случва в театъра – това не е така! Черната статистика сочи, че едва 3-4 театъра имат добре поддържани страници във Facebook! И това е факт във век, в който всичко е Интернет. Използвайте мрежата максимално, направете така, че повече хора да посещават сайта ви /ако и такъв нямате – направете го веднага! Това е дългосрочна инвестиция; ползвайте Facebook, Tweeter, контактувайте повече с телевизиите, радиата. Използвайте местния вестник – срещу две покани седмично за представления, те могат да пишат за театъра ви два пъти в месеца, а защо не и по-често?! Хората днес имат нужда да бъдат намерени от информацията, а не да я търсят сами (точно както правя и аз в момента). Провокирайте хората! За всичко това – обърнете се към човека, който отговаря за рекламата във вашия театър!
4. Рекламирайте се! Обзалагам се, че в главата ви се завъртяха много пари. Ще ви изненадам. Не ви трябват много пари. Трябва ви стратегия и снимки! Много снимки! Отново се връщам на социалните мрежи – абсолютно безплатна реклама! Отново ще спомена бартера – всички са доволни! Намерете спонсори, които да позиционират продуктите си във ваши представления – вода, техника, уиски – хиляди, хиляди варианти. Всичко е въпрос на преговори, водени от правилния човек! Освен това рекламата във Facebook не струва нищо на фона на хората, до които ще достигне и които ще влязат в салона! Ако театърът ви е спечелил награда на някой фестивал, не „затваряйте“ новината в сайта си – уведомете всички! (погледнете отново т.4) Не пренебрегвайте плакатите, никога! Ще отделите повече средства за тях, но ще знаете, че инвестицията ви ще се върне, защото добрата визия е ключова. Един плакат може да накара хората да посетят представлението ви, но един обикновен плакат /често – просто надписи/ може да накара хората никога да не влязат в салона! Използвайте креативните идеи, умните идеи, новите идеи… и вижте резултата. И отново – изискайте тези неща от човека, който отговаря за рекламата във вашия театър!
5. Популяризирайте актьорския си състав! Това е много важна часто от изграждането на стратегия. Организирайте интервюта на актьорите си в местното радио или вестник. Измислете различни форми, под които да показвате лицата им на хората в града. Направете ги разпознаваеми за обществото, така че то да посещава представленията, заради техните имена на плакатите. Да… заради имената на щатните ви артисти! Обсъдете стратегията с човека, който отговаря за рекламата във вашия театър!
6. Отглеждайте своята публика и привличайте нова! Най-голямата грешка, която правите е да мислите, че знаете какво иска зрителят. Не знаете. Няма и да узнаете. Но това не бива да ви тревожи, защото това не е важно. Как така? Ами… забравили сте, че вие сте тези, които определят какво да искат зрителите. Вие водите хорото, не те. Убедете ги да дойдат на премиера. Убедете ги, че това представление е точно за тях, точно то ще ги промени, точно то ще им даде отговори на всички въпроси – хората имат нужда от това, имат нужда да бъдат убеждавани. Но не ги лъжете! Отглеждайте своята публика, работете за това да привличате нови хора в театъра си. Бъдете иновативни – хората обичат изненадите, обичат различното, новото и интересното.
7. Заложете на качеството! Ще задам един повече от важен за мен въпрос – Защо популярните лица се използват само/предимно в комедии? Наистина ме вълнува отговорът… Защото мислите, че от една „лекичка“ комедия ще изкарате повече пари и салонът ще е пълен месеци наред? Защо не си представите следната ситуация: взимате решение на сцената ви да се постави Чехов, например. След това каните някой от артистите, които публиката ви е свикнала да гледа в пошли комедии без смисъл. Само с едно такова просто решение ще постигнете няколко неща: 1. Ще предложите на зрителите текст, който да им припомни какво е усещането да си бил на театър. 2. Ще дадете възможност на щатните си артисти да изиграят Роли, а не да обслужват роли. 3. Ще зачетете таланта на имената, които досега сте канили само, за да ви носят печалба. 4. Ако създадете стойностно представление, ще можете да го изпращате по фестивали, ще дадете шанс на актьорите ви да бъдат забелязани, а защо не и да им отворите врати – ще им покажете, че те са важни за вас, че театърът е важен за вас. Защото стойностните неща също носят доходи, уважаеми директори. Публиката ви не е съставена от прости души, на които им е все едно с какво ще се захранят. Вие забравяте и още нещо, което е от изключителна важност – вашият театър е най-важният учител за завършилия актьорско майсторство човек! Театърът ви ще се превърне в най-ценното нещо, което един бъдещ артист ще иска да обгрижва! Не му пречете – младият актьор е талантлив, работлив, всеотдаен; той знае какво е да работиш неуморно.
Не забравяйте, че вие сте тези, които възпитават бъдещите имена на театъра, вие ги отглеждате. Дайте им шанс да полетят и спрете да робувате на тенекиени касички, защото те няма да спрат да дрънчат! Можете да направите всичко, просто си припомнете каква е истинската мисия на театъра и не забравяйте, че театърът…. Театърът се мисли свободно!
Comments are closed.