Черен петък. Дъжд. Задръствания и закъснение. Така започна петъчната ми среща с постановката „Опасно за живота” в Откритата сцена „Сълза и смях”.
Не бях сигурна какво да очаквам или по-скоро нямах време да очаквам нещо след дългата борба с бързането и времето, което сякаш препускаше. Но останах приятно изненадата. Асен Блатечки се преобрази от лошото момче на българското кино в един несигурен, изплашен и параноичен милионер. Аларми, катинари и уплаха при най-малкия шум – това е основната атмосфера в дома на Режи Дефорж. Или накратко казано – живот под обсада.
Като отговор на всички страхове и постоянни очаквания на най-лошото, се появява Серж Мигал, изигран чудесно от Асен Лазаров. Колоритният му образ, който все едно от грешен щрих в една рисунка, превзема изцяло живота в имението на семейство Дефорж. Превзе и нас – публиката.
Животът е непредвидим. Пълен с неочаквани обрати и изненадващи случки. Но нима на всеки от нас не му се е искало да знае какво ще му се случи утре? Или след месец, година, две? Не сме ли си мислили, че можем да надхитрим съдбата и да се подготвим за неочакваното? Разбира се, че сме. Но какво ни кара да искаме толкова силно да научим съдбата си – може би страхът. Той ни кара да вярваме в несъществуващото и сами да предизвикваме онова, от което бягаме. Страхът замъглява преценката ни, но понякога именно той е причината да погледнем реално на нещата. И точно, когато си помислих, че именно той е водещото усещане в постановката, везната се наклони и нещата се завъртяха на 180 градуса.
Пиесата представлява една параноична история, преплетена с много смях и неочакван край. Известен милионер, капризна съпруга, телохранител измамник и една конспиративна история, премесена с комични елементи- каква по-добра комбинация за една забавна постановка. И дори в края ни даде урок – как да измамиш измамника. Повече няма да споделя, защото очарованието на пиесата се крие в очакването и неизвестното.
Не може да не споменем и за Невена Бозукова Неве – женският образ, който придава на пиесата едно очарование. Нейната безгрижие, търсенето на нещо ново и лековатото й поведение, са в пълна противоположност с това на съпруга й, предизвикваха бурен смях и искрено забавление.
Бурни аплодисменти. Усмивки, усещане за радост. Така завърши постановката. Приятна, носеща усещане за вътрешно спокойствие, че седмицата ни завършва с нещо по-добро. Постановка, която бих гледала в края на всяка седмица, за да избягам от вечното бързане и проблемите, които обгръщат ежедневието ни.
Постановъчен екип:
Автор: Пиер Шено
Постановка: Асен Блатечки
Сценография: Антония Попова
Участват: Асен Блатечки, Невена Бозукова Неве, Стефан Иванов, Милена Маркова Маца, Асен Лозанов
