Ваня Борисова е трети курс в НАТФИЗ в специалност Режисура за куклен театър в класа на проф. Славчо Маленов и проф. Жени Пашова. В следващите редове тя ни запознава с първия си учебен спектакъл „Йов“ по Книга на Йов. Библия (Театър НАТФИЗ) и за новия си голям театрален проект съвместно със сценографката Ваня Плачкова (неин дипломен спектакъл) – „Цахес“ в Театър Ателие 313.
Разкажи малко повече за първия ти учебен спектакъл „Йов“
Беше голямо търсене, трябваше да направя спектакъл по текст от митология, нещо различно от приказка. Изчетох всякаква митологична литература и всъщност стигнах до този текст – „Йов“, защото самият оригинален текст съдържа много парадокси и противоречия в себе си, което го прави доста подходящ за театър. От там нататък въпросите, които се разискват в него, са вечни. Разискват се взаимоотношенията Бог – Човек. И всъщност това е интересното – един вечен проблем, разглеждан през годините от много философи, романисти и т.н. Самата драматизация, която аз направих, е на колажен принцип. Съдържа текстове от Достоевски, Шели, Ницше. Дори текста на Ницше го направихме на мюзикъл. Песента, която се пее, е по негов текст, което си е голям експеримент. От друга страна, преминахме през доста труден процес. Първо всичко започна с работата със сценографа (Ваня Плачкова), ние сме си тандем и работим заедно и по други проекти. В спектакъла има четири кукли, но играят и в жив план. Работихме по „Йов“ също и с асистента ни Петър Пашов – младши, който най-много се занимаваше с работата по спектакъла, защото това е специфичен спектакъл. Това не е конвенционалният куклен театър във всеки случай. Най-малкото рядкост са куклените представления за възрастни, каквото е „Йов“. Тук участват студенти от класа на проф. Жени Пашова, 4-ма млади актьори (Йоана Седларска, Елин Стоянова, Йордан Тинков, Ивелин Николов).
Промени ли се спектакълът след неговата премиера?
Да, продължава да се работи всеки път, това е процес на усъвършенстване – нещо ново да добавиш или нещо да промениш. Вярвам, че за да продължава да живее един спектакъл, трябва да се „ъпгрейдва“ и да се работи по него. Далеч по-стабилни са сега, но на мен тази стабилност в театъра не ми харесва, аз предпочитам да им е трудно, защото тогава е живо. Трудно в добрия смисъл на думата, да продължават да търсят, защото всяко представление е ново представление.
Сега работиш по своя нов проект, сподели ни малко повече за него
Проектът, по който работим в момента пак със същия екип, е „Цахес“ в Театър Ателие 313. Той е доста по-експериментален, така го решихме с Ваня Плачкова, като това всъщност е нейният дипломен проект като сценограф. В момента сме още в начален етап. Също така „Цахес“ е външен проект, не е представление на НАТФИЗ и там вече е доста по-странно и ново включително и за нас. Действието не е на сцената. Използваме цялостното архитектурно пространство, изграждаме допълнителни сцени в салона и целият театър в момента прилича на площад с много сцени. Това вече е доста трудоемко и за актьорите, защото всяка сцена е в различна стилистика, тоест те трябва да владеят и цирковото изкуство, и драматичния театър, и кукления театър, и танцовия. Колкото добри актьори, толкова добри и акробати, и певци трябва да са, да могат да свирят на живо и да овладяват публиката в пространство, което не е конвенционално. Нямаме разделение салон – сцена, всичко е сцена.
А кога предвиждаш да е премиерата? И как вървят репетициите?
Началото на юни трябва да е премиерата. Сега започваме лабораторно с проби, няма готов краен вариант на текст и мизансцен. Текст имаме, винаги започваме от текст – в случая драматизация от Веселка Кунчева на „Малкият Цахес, наречен Ценобър“ от Е.Т.А. Хофман, но процесът е на базата на проби. Тоест винаги можем да се хванем за текст, но първоначално разчитаме на импровизацията на актьора, тъй като тук много повече се разчита на игра с публика и живата комуникация. И в „Йов“ е така, това е едно продължение на вид общуване с публиката и търсене на нови форми. В „Цахес“ обаче в основата е Човекът в обществото. Това е темата. Освен това, сега като е в професионален театър, участват не само студенти, има и дипломанти, завършили Актьорско майсторство за драматичен театър.
Какво вълнува младите режисьори днес?
Може би ще обидя много хора, но театърът в момента в България е доста мухлясал, мога да използвам тази дума цветущо… застинал е в някакви вече готови методологии, което няма нищо общо с изкуството и с творчеството според мен и това е моят проблем. Аз затова търся и се опитвам да търся нови изразности, нови средства, нови начини за това хем ти да се изразиш, хем да достигнеш до човека, който ще присъства. Това е основният ми проблем с театъра и това, което ме вълнува. На 3-ти март тази година гледахме едно интервю на Александър Морфов, което беше доста силно от гледна точка, че той е един човек, който се опитва да търси, има много специфична изразност, неговите спектакли са абсолютно разпознаваеми. Човек, който след всичко, което е направил и цялата борба, ни споделя, че няма никакъв смисъл… което за мен беше потресаващо… аз не желая да е така. Не го обвинявам за това, което казва, защото е в абсолютното си право, но е прав в момента – обществото, но то това се прехвърля и в театъра, сякаш няма потребност нещо да се промени, сякаш ни е добре такива, каквито сме си, да мрънкаме, да си излеем енергията на някой митинг или на маса, когато се съберем и някак си там приключват нещата. И както това се случва сред хората, в домовете им, същото нещо се случва и в театъра. Нас много не ни харесва, много ни е скучно, искаме нещо ново, но в момента, в който трябва да се случи нещо ново, някак си не ни стиска, някак си ни е много трудно, някак си е далеч по-лесно да отидеш в държавен театър, да ти се плаща заплата, осигуровки… отколкото да кажеш: „Не, аз няма да играя по детски градини, няма да играя открадната опашка… ами ще правя нещо, което мен наистина ме интересува!“. И всъщност аз се опитвам да събера около себе си екип и хора, които се борят за това. И за мен това е смисълът да правиш театър или каквото и да е.
Това е смисълът да станеш сутрин!
*Благодарим на Ваня Борисова за интервюто в един пролетен ден, за смисъла, който ни даде от гледната точка на млад режисьор! Продължавай напред, момиче, и успех с настоящите и бъдещите ти творчески проекти!
