Йордан Радичков: Когато живеят дълго, хората стават скептици – малцина стават философи

0
0

Магическият реализъм на Йордан Радичков и неговата светла личност остават тук и сега. Неговите пиеси продължават да пълнят театралните салони, разказите му се любимо четиво за малки и големи, а личността на писателя и до днес предизвиква интерес.

Днес на 24 октомври е роден Йордан Радичков. Частица от неговия необятен свят ви предаваме тук, с някои от най-значителните му цитати:

Децата са нашите ангели, ангелите на света, затова всички трябва да ги пазим и да се грижим за тях. Чрез децата Бог разпростира благодатта си над нас. Цялото детство е красиво, може би най-красивото от целия живот.

Младостта живее хубавите си млади години – когато човек живее хубавите си млади години, то той не пита, просто живее. Въпросите идват по-късно, те ни чакат по завоите и по нанагорнищата на нашия път. Когато човек върви по пътя си, той все нещо намира, а и нещо изгубва по пътя.

Не знам кое е повече – дали намереното, или изгубеното. Знам само, че всеки човек има своя път и този път той сам трябва да извърви.
– в интервю за сп. “Жената днес” 

**

Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети… Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета. От ония смачкани и захабени от употреба книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си! Толкоз за едно левче! – “Думи и думи”

**

Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага. – “По петите на насекомото – Ние, врабчетата”

**

Всеки човек е поука за другите – добра или лоша. – “Скакалец”

**

Изобщо човекът обича да си придава важност, да гледа господарски и завоевателно на света. Но понеже е трудно той да направи това със същества равни на него, затуй търси същества слаби и беззащитни. – “Нежната спирала”

**

Човек трябва да е убеден, че има огромни сила и енергия у себе си, че може да хване целия свят ей тъй, в шепата си, че вода да пусне. И колкото повече съхрани това безумие, този оптимизъм и огромна вяра — толкова по-дълго ще съхрани себе си. Естествено, животът взема ръбовете, позаглажда, както се заглаждат речните камъни, но колкото по-дълго е това единоборство с всичко, което се изпречва по пътя му, толкова по-далеко стига човекът.

**

Нашият народ е наименувал всяко дръвце, всяка трева и цвете, всяка горска поляна, птица, всички скали и могили, и долищата, и горските бранища. По този начин ние сме уважили всеки кът и всяка част от земята ни, дали сме име на всичко, тъй както се дава име на всяка част от човешкото лице, очи било, вежди било, скули, уши, чело и така нататък.

Затуй мисля аз, че трябва да продължаваме да гледаме земята си, както се гледа човешкото лице — право в очите… И да внимаваме, ако това лице почне да се загрозява. Защото, ако загрозяваме него, то всъщност ние собственото си лице загрозяваме и ще осъмнем един ден всичките сипаничави.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here