„Саломе“ по Оскар Уайлд е факт по всички световни сцени. Българският театър най-сетне може да види пиесата през очите на режисьора Диана Добрева. Известно е, че това е много обсъждан текст с огромни благоприятни възможности. Плодотворен за всякакви интерпретации и посоки, по които да се представя на сцената. Това, че Диана Добрева посяга към „Саломе“, предизвиква голям интерес.
След спиранията на постановката (в Лондон) тя се превръща в още по-желан феномен в историята. Тук въпросът е каква режисура ще ни бъде поднесена през 2017 г. Особено след като познаваме и историята за Саломе, и най-вече след като тя е поставянa безброй пъти по целия свят.
За да видим „Саломе“ такава, каквато трябва да се изправи пред сегашните проблеми на човека, на света, на битието. Тя трябва да репрезентира основния си проблем много достойно и съвременно. Диана Добрева се е справила с това. В постановката на театър „Българска армия“ можем да видим съвременни медии, концептуални решения, влизане в зрителското възприятие по много фин режисьорски начин.
Сценографията и костюмите са безупречни. Музиката е с желан и намерен ефект. Актьорският състав включва лица от трупата на театъра, както и студенти от класа на проф. Пламен Марков (НАТФИЗ). Тук идва и бележката, която усложнява още повече случването на „Саломе“. Освен трудния текст, който носи много пластове със себе си – текст, който е толкова силен, че от него могат да се вадят фрагменти, които да изграждат десетки други текстове. Освен всичко това – самата Диана Добрева е в ролята на Саломе.
Решение, което със сигурност е съпроводено в репетиционния процес с откази от това именно тя да бъде Саломе. Когато режисьорът е на сцената, за да играе и режисира едновременно, не мога да кажа нищо. Оставям тази огромна трудност на самата Диана Добрева. Но когато зрителят се настани на „удобните“ седалки, готов да му бъде представена постановката, ще разбере, че Диана Добрева е свършила работата си.
Не е само един моментът, в който се убеждавам, че постановката е на световно ниво. Няколко са местата, на които режисурата, сценографските решения и костюмите допринасят за това усещане. Актьорската игра е такава, че убежденията ми клонят към дълъг репетиционен процес, защото на сцената няма и части от секундата, които не са осмислени.
Това, което „Саломе“ прави през 2017 година на българска сцена, е именно да ни покаже на самите нас. Да подпише, че човекът наистина има сребърен поднос в ръцете си и може да поиска всичко да бъде сложено в него. Светът, който постановката иска да изведе, е този, в който хората са спрели да вярват, спрели да обичат. В техния живот е настъпил крахът на ценности и на морал. Нищо не може да възпали интерес, отвращение, симпатия или друго. Текстът на Оскар Уайлд показва всичко това, а Диана Добрева използва именно тези му красота, мощ и скандалност, за да изобличи света ни.
Свят, на който края сякаш се вижда. Свят, в който Диана Добрева вижда, че човекът е поел грешната посока.
Автор: Оскар Уайлд
Постановка: Диана Добрева
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музика: Петя Диманова
Хореография: Деян Георгиев и Диана Добрева
Участват: Диана Добрева, Александър Евгениев, Милен Миланов, Анастасия Ингилизова, Веселин Анчев, Деян Георгиев, Луизабел Николова, Асен Кобиларов, Петя Диманова, Джулия Бочева (гост), Марина Колева (гост), Цветан Пейчев, Ахмед Юмер и Славена Зайкова
Фотографии: Иван Дончев
