Из историята на театъра: Древна Гърция и елинистичният свят 500-200 пр. Хр.

0
0

Театралната история в Древна Гърция, поне такава, каквато е достигнала до нас, е свързана най-вече с град Атина през петото и четвъртото столетие пр. Хр. Главни фигури в тази стория са петима драматурзи: трима автори на трагедии и двама комедийни, а също така един теоретик и един критик.

Историята започва в края на VI век с постановлението на един популистки управник – Пизистрат, да се провежда състезание за изпълнение на трагически пиеси, което да бъде част от ежегодните пролетни празници, посветени на Дионисий. След свалянето му от власт този фестивал бързо добил граждански и политически измерения. За него било определено място със статут на фестивално градче, наречено Дионисия. В тази част от историята изплува името на Теспис (писател, актьор, жрец или и трите заедно?), за когото е записано, че е спечелил състезанието за пиеса през 534г. пр. Хр.

ЕврипидСледите, запазени от тази епоха, било то писмени или веществени, не могат да се сравнят  с оцелелите текстове на пиеси от Есхил (525-456 пр. Хр.), Софокъл (496-406 пр. Хр.), Еврипид (прибл. 480-406 пр. Хр.), Аристофан (прибл. 448 – 380 пр. Хр.) и Менандър (342 – 292 пр. Хр.), както и с написаното за тези пиеси от философа и преподавателя Аристотел (384 – 322 пр. Хр.). Всички тези драматургични текстове били свързани с определени календарни празници – особено на тези в чест на Дионисий, но същевременно, тъй като били създадени за ежегодните драматургични състезания, те били продукт на едно градско общество с добре развито политическо и социално устройство, което съзнавало собствената си идентичност и се гордеело с нея.

“Театър” и “драма” са производни от гръцки думи, като първата означава място за наблюдение на някакво действие или зрелище, а втората – определен вид действие, дейност или игра. Думата “актьорство” предполага действие, деятелност, някакъв вид практическа дейност като танцът е най-примитивната форма на тази вид дейност. Както и в други първобитни общества, именно в ритуалите на земеделските празници, отбелязващи смъртта на изтичащата година през есента и зимата и раждането на новата година през пролетта и лятото трябва да се търси произходът на драматичното изкуство в Гърция.

Това, което днес все още ни озадачава, е как Есхил, Софокъл, Еврипид и Аристофан можели да разчитат на атинската публика да седи на арените, които били обзаведени с дървени седалки и побирали хиляди зрители, и да гледа с охота техните пиеси, след като тези съоръжения се появяват в Атина и други атически центрове едва през пети век, без да са известни по-ранни прецеденти. Първоначално арените представлявали просто едно равно място в полите на някой хълм или скала, което имало удобна полукръгла форма в резултат на естествена ерозия; но през четвърти век там вече започват да се правят каменни седалки. Още по-озадачаващо е, че гърците за по-малко от век успяват да изработят формалния код на драматическите жанрове – трагедия, комедия, сатирна драма. И нещо повече: постиженията на тази драма са толкова категорични, че служат като критерии за оценка на всички следващи произведения.

Трудно е да се определи кой от трите драматични жанрове – трагедия, комедия или сатирна драма, се е развил пръв. Литературните свидетелства са в подкрепа на твърдението на Аристотел, че трагедията не само се утвърждава преди комедията, но че в Атина тя била официално призната за по-висша форма. От друга страна, комедията обикновено се харесвала на селската или буржоазна аудитория повече от трагическата драма, която дори пораждала желание за пародия сред хора, неизпитващи желание да я приемат сериозно. Можем да бъдем сигурни, че пародията се развива паралелно с ранната атинска трагедия – според съществуващите писмени източници трите трагедии, които всеки състезаващ се автор трябвало да представи за изпълнение във фестивалното градче Дионисия, обикновено трябвало да бъдат съпроводени от сатирна драма,

Според сведенията, с които разполагаме относно материалните условия за провеждане на театрални представления в Атина по времето на Перикъл и след него, архитектурата на големите каменни театри от четвърти век пр. Хр. в Епидавър и Атина показва, че те все още били посветени на боговете също както и храмовете. С течение на времето започнали да се полагат все повече грижи за удобството на зрителите. Театърът, предназначен за ежегодното представяне на пиеси по време на празненствата през май и април, е разположен в подножието на Акропола, в съседство с храма на Дионисий. В центъра на сценичното пространство се издигал олтар и от IV век нататък на предния  ред имало място за жреца на Дионисий. Впоследствие се появява втора, издигната на колони сцена, сценични постройки и сценична машинария. Въвежда се задължителна такса за вход. Комедията на нравите, известна като “Нова комедия” се появява в края на четвърти век и бележи крайната точка на този продължителен еволюционен процес.

В следващата част от историята на театъра ще останем в древна Гърция и ще ви запознаем подробно с възникването на трите основни драматургични жанра – трагедия, комедия и драма, както и с техните създатели – автори, които днес всички познават и изучават в училище. След това ще отпътуваме към Рим и елинистичния свят 200г. пр. Хр. – 500г. сл. Хр, за да се потопим в древноримската драма и театър!

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here