Запознайте се с Иванов (Малин Кръстев). Той е човек, обърнал гръб на публиката и донякъде – на живота около себе си. Обърнал гръб най-напред на умиращата си от охтика жена, която няма възможност да заведе да се лекува в Крим. Изпълнен с досада към всички дребни хитринки в живота около себе си, персонализирани от находчивия ръководител на имението му Боркин. Душата на Иванов е притисната от паричните проблеми, както и от смазващото отношение на съгражданите му, които го съдят и пускат всякакви зловредни за него слухове.
Пиесата на Чехов поставя във фокуса си нарушените взаимоотношения – стените от гордост, осъждане и коравосърдечие, които за жалост определят голяма част от живота ни. Иванов е трагичен герой, в когото всеки може да се разпознае, защото неговият голям проблем е всъщност самотата. Жестоката самота на неразбиране, несподеленост в място, където нищо не се променя освен формите на страдание. Адът на самотния и егоистичен човек.
В този Ад Бог липсва. И наистина, през погледа на Иванов се изрежда широка палитра характери, но никой от тях не търси обвързване с него, нито той с някого. Дори влюбилата се в него Саша (в ролята е младата и талантлива Рая Пеева) всъщност е влюбена в собствената си представа за „действена любов“, в която тя изважда пропадналия духом и житейски Иванов.
Стефан Мавродиев е събрал изключителен актьорски състав за това представление – Малин Кръстев, Ивайло Христов ( номиниран за ИКАР 2017, с невероятно трогващо присъствие и почти пренасящ половината пиеса), Борис Луканов (който представя излючителната дълбочина и противоречивост в характера на граф Шабелски). Ния Кръстева се справя по превъзходен начин с поддържащата роля на Марта Бабакина – една крайно изискана и префърцунена кокетка – като внася колорит и контраст в иначе тъмния сюжет на Чехов. Петко Венелинов в ролята на Боркин допълнително разчупва атмосферата със своите комични и крайно аморални схеми за бързо забогатяване.
Защо си струва да се гледа „Иванов“? Защото това е пиеса най-точно представяща реалната картина на взаимоотношенията в българското общество в момента. Чехов я написва във втората половина на 19-ти век, когато руското общество е сравнително отворено и свободно към обкръжаващия свят. Навлизащите проблеми на модерността започват да срещат едно общество с млада средна класа, която тепърва изгражда отношението си към капитала, парите и нарастващото си свободно време. В такова състояние най-добре се виждат чисто човешките взаимоотношения и душевни настроения, които са и основният повод и интерес в повечето творби на Чехов.
Докато постоянно четем, че България е най-нещастната страна на света според всякакви международни проучвания, си струва да се запитаме – доколко проблемите на Иванов са и негови собствени?
И още повече след края на пиесата: какво е решението и откъде може да дойде спасение?
Във време на Велики пости, наближаващ празник на Възкресение Христово и все по-дълга продължителност на светлата част на деня, скромният писател на това ревю може да предложи отговор на този въпрос извън театъра и той е много прост: любов, любов, любов.