В тази статия ще ви разкажем за живота на двама велики композитори на филмова музика от ХХ в. – Нино Рота и Енио Мориконе. Гении на италианската музика, останали в сърцата на поколения почитатели.
Нино Рота – дребно, пълно с оптимизъм момче
Джовани или както го познава целият свят Нино Рота, е роден през 1911г. в семейство на музиканти. Учи пиано в консерваторията в Милано, а после и композиция в академията в Рим, която завършва през 1930 година. На 11 композира първата си оратория – „Детството на Св. Йоан Кръстител”.
Благодарение на големия Артуро Тосканини заминава да учи в Щатите. Там Нино Рота печели стипендия и две години продължава да учи композиция във Филаделфия. Именно на това красиво място се влюбва в джаза и мюзикъла, познанието за които прибавя към европейската ренесансова и класическа музика. След завръщането си в Италия, Нино Рота завършва и литература в Милано. След което започва кариерата му на преподавател и директор на музикалното училище в Бари. Там остава повече от 30 години.
Рота пише музика за първия си филм в началото на 30-те, но с неголям успех – филмът е охулен от критиката толкова, че цели десет години младият композитор спира да се интересува от работата в киното. Връща се през 40-те, а с Фелини се запознава случайно през 52-ра. Федерико Фелини го описва като спокоен и изпълнен с оптимизъм човек, зареждащ всички около себе си. Той споделя още, че с появата на Нино на снимачната площадка, стресът изчезвал, атмосферата ставала изведнъж празнична, а филмът влизал във ведър, фантастичен период, добивайки нов живот. Всички филми на Фелини са озвучени от Нино Рота. Сред хитовите заглавия са „La dolce vita”, „Белият шейх”, „La Strada”, „Репетиция на оркестъра“ и др.
За личния живот на Нино Рота се знае твърде малко, няма свиделства или разкрития за личните му отношение, както и какъв е бил той извън музиката.
Нино Рота е създал музика за над 150 филма. Преди да композира музиката за класиките на Фелини, той работи с Дзефирели по „Ромео и Жулиета“, с Копола по „Кръстникът“ и др. Печели „Оскар“ за музиката към филма „Кръстникът“ II (номиниран е и за първия филм, но в последния момент комисията го изключва).
Любимец на поколения, автор на няколко опери и десет балета, оркестрови произведения, музика за театрални пиеси, за радио и телевизионни програми и филми, днес Нино Рота е онази нишка, която свързва класическата музика и киното със страст, на който само един италианец е способен.
Енио Мориконе
„Какво слушам когато искам да си подобря настроението – красива музика и нищо повече. Но когато съм у дома, аз не я слушам, аз я създавам.“
През 2020 на 91 години ни напусна един от най-известните съвременни италиански композитори и диригенти – маестро Енио Мориконе. Той остави на света неизчерпаемо творчество, но остава най-известен като ненадминат майстор на филмова музика.
Енио Мориконе се ражда на 10 ноември 1928г. в Рим, където завършва консерваторията „Санта Чечилия“ с профил тромпет, композиране, диригентство и хорова музика.
В киното прави своя дебют с филма „Федералът“, като междувременно с това, аранжира песните на едни от най-известните италиански певци Джани Моранди и Мина.
Работи в почти всички жанрове – от ужаси до комедии – а някои от мелодиите му си припяваме и до днес. Пише музика за над 500 филма. Известен е обаче предимно с уестърните. Факт, който приживе не го радва особено.
Създава и звуците за хитовия италиански сериал „Октопод“, в който участва и Стефан Данаилов. Една от най-известните му творби е музиката, която е написал за превърналия се в класика филм на Серджо Леоне „Добрият, лошият и злият“.
Интересен факт за творчеството на Мориконе е, че използва интригуващи и нетрадиционни инструменти като еврейска арфа, подсилена хармоника, тромпети мариачи, окарина. Музиката му е съпътствана с реални звуци като подсвиркване, камшици, изстрели, рев на диви животни и едно от най-интересните е звуци от койоти. Характерни за него са и човешкият глас и природните звуци.
Енио Мориконе получава първата си „Сребърна лента” през 1970 г. за музиката към „Представи си, че една вечер на вечеря“, а втората идва година по-късно – за „Сако и Ванцети“. През 1979 г. е номиниран за „Оскар“ за пръв път за музиката към „Райски дни“, през 1986 г. за „Мисията“, през 1987 г. – „Недосегаемите“, а през 2001 г. – за „Малена“. Първият си „Оскар“ Мориконе печели през 2007 г. за цялостно творчество. През март 2008 г. чилийският президент Мишел Башле му връчва Ордена „Пабло Неруда“ за заслуги към изкуството и културата.
Творби на двамата гении на филмовата музика ще прозвучат на 26 ноември в зала „България“ под диригентската палка на Найден Тодоров – един от най-големите филмови фенове сред диригентите. Концертът е посветен на 100-годишнината от рождението на легендарния италиански режисьор Федерико Фелини.