Влизали ли сте в кухня на ресторант през работното време? От личен опит мога да ви разкажа, че това пространство, особено по обяд, се превръща в малък ад от крещящи хора и врели изпарения, криво разбрани забележки и вечно избиващи нерви.
И точно в това се състои магията на „Кухнята“ в Младежки театър „Николай Бинев“ – напрежението в нея е по-истинско от самата реалност. Много е лесно да забравиш, че си на театър. Точно както в живота, за големите неща, които променят всичко, няма паузи. Никой не спира, за да чуе твоя монолог. Няма специално осветление. Дрехите ти са все едни и същи, когато се радваш и когато плачеш. Когато мечтаеш, сам се налага да строиш своите триумфални арки с каквото успееш – кофи, метли, парцали…
Същевременно огромната сценография ни пренася на едно допълнително ниво на реализъм – ако попаднете в напълно функционираща кухня в кой да е ресторант, ще откриете минимални разлики. Включително и в това, че огромна част от персонала е с различен майчин език от вашия.
Мащабът е навсякъде – в спектакъла участват над 30 души. В огромната фиеста на индийски хигиенист, италиански сладкари, немски специалисти по скарата и месото, английски главни готвачи и сервитьори и гръцки работници на студения бар има безкрайно много поводи за конфликт. И много малко поводи за малкия човек, вечния бачкатор да извади сърцето си на показ и да му се порадва. А и той самият не смее – струва му се, че това, което иска, е твърде много, твърде забранено за произнасяне. Но не спира да се надява и само тази вяра го държи на крачка от лудостта. Междувременно между чука на съкрушаващата работа и наковалнята на собственото леко побъркано его малкият човек се превръща в най-големия си враг. В бомба, която ще отнесе със себе си целия си микросвят на мини скандали, мини радости и огромни разочарования и невъзможност за простичко, междучовешко свързване.
Може би на някого подобен свят звучи далечен, но смятам, че това е много добре подбран текст (написан още през 1950 г.), който изключително точно отразява света на съвременната работническа класа – онази, която често дори не стъпва в театъра, освен като предмет на изучаване и творчество от страна на хората на изкуството. Съсловие, което също иска да се бори за нещо по-добро. Или иначе казано – „Кухнята“ е визуален разказ за едни други хора, които се оказват точно същите като нас.
Постановъчен екип:
Автор: Арнълд Уескър
Превод: Златна Костова
Режисьор: Владимир Люцканов
Сценография: Венелин Шурелов
Костюми: Марина Янева
Композитор: Асен Аврамов
Кулинарен консултант: Ути Бъчваров
Консултант по хасапико: Елефтерия Карапипери
Първи асистент-режисьор: Анастасия Събева
С участието на:
Красимир Недев, Александър Хаджиангелов, Светослав Добрев, Деян Георгиев, Деян Цвятков, Петър Дочев, Симеон Дамянов, Никола Стоянов, Юлиян Петров, Вихър Стойчев, Стефан Мавродиев, Николай Луканов, Явор Спасов, Мартин Смочевски, Искра Донова, Койна Русева, Ангелина Славова, Ния Кръстева, Мариана Миланова, Гергана Христова, Кристина Янева, Ярослава Павлова, Зорница Маринкова, Рая Пеева, Веселина Конакчийска, Мая Бабурска
Comments are closed.