Виждаме те по телевизията, на сцената, зад събития като Антистатик и Нощ
на театрите…Но къде си всъщност?
И аз виждам себе си и останалите, в различни роли – социални и професионални, и за да не става объркване, нека кажем така: Където ми е интересно и смислено, там съм.
Ти си главно действащо лице едновременно пред и зад кулисите – сега си
говорим с теб като един от отганизаторите на Международен фестивал за
съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, който правите заедно с Ива
Свещарова и Вили Прагер. Какво е усещането да си артист, но и да
организираш събития като фестивала за други артисти?
С колегите ми, но и приятели, си говорим за това понякога. Антистатик се роди от липсата на такъв форум преди 12 години. Ние и тогава, и днес сме действащи артисти, по онова време без особен опит и без развит организаторски капацитет. През годините опитът ни научи как да бъдем информирани и компетентни в сфери безкрайно далечни от нашите професионални интереси – маркетинг, счетоводство, администриране, проекти и програми, реклама и безброй още такива. Не казвам, че сме съвършени, но със сигурност, когато решаваме проблеми подхождаме изключително креативно, не технократски, а понякога напълно необяснимо от бизнес гледна точка, но пък
намираме решения, които работят. Освен това като артисти най-добре знаем какво очакваме самите ние, когато сме поканени на фестивал. По този начин посрещаме и нашите гости – като колеги и приятели, за които се грижим от момента на пристигане, минем през цялостния му престой, да му осигурим всички удобства и комфорт и накрая докато ги изпратим. Стараем се да правим малки, но запомнящи се жестове
към артистите, наистина като към близки приятели. Така демонстрираме, че фестивалът се прави от артисти и то без да правим компромиси в нито един момент от организацията или да търсим оправдания, ако нещо не сме предвидили.
Предстои 12-тото издание на Антистатик, какво от програмата очакваш с
най-голямо натърпение?
Фестивалът се оживява всяка година и наистина чакам с нетърпение
момента, когато представяме програмата ни. Новата ни Програма Център/Изток; например, е фокусирана върху артисти от Централна и Източна Европа – една интересна артистична дестинация със свой сценичен език, вкус и живот. Очаквам разбира се и Нив Шайнфелд и Орен Лаор (Израел) с ТРЕТИЯТ ТАНЦ в Театър Азарян, както и една наистина впечатляваща интерпретация на Хамлетовия въпрос „Да
бъдеш или не?“; на HARTMANNMUELLER със „СЪБОТАТА МИ ВЪРВЕШЕ
ДОБРЕ ДОКАТО НЕ ОСЪЗНАХ, ЧЕ Е ПОНЕДЕЛНИК. Обръщам внимание и на представленията на артисти като Зринка Ужбинец, Манюел Рок, Виа Негатива от Словения. Всеки има свой #ГласЗаТанц. 12 години ежегодна организация на международен фестивал е нелека, но пък вдъхновяваща задача.
Какво те кара толкова време да си част от Антистатик и какво предстои на един фестивал, който има толкова много издания?
Всяка нова среща с публиката, която оценява и възприема предложеното, е достатъчен мотив за да не се откаже човек. Освентова си мисля, че всъщност едно такова занимание възпитава умения и навици, които никога нямаше да бъдат близо до мен, ако не беше фестивала.
Да върнем лентата назад – откъде идва при теб любовта към сцената?
От желанието да науча имената на 120 бележити композитори като малък. Мислех си, че след като някой е посветил толкова дебела книга някому, този някой трябва да е много интересен с нещо. Разбира се, започнах с четене на съкратените либрета на оперите, нямах представа как звучи всичко в едно произведение. Гледах филми и се чудех как някои от тях въздействат по един особен начин без да бъдат подпирани от музика, ефекти…После много късно започнах да подбирам какво харесвам в театъра. Не ми харесваше всичко, намирах актьорите за превзети, крещящи, фалшиви. В някои представления обаче имаше нещо различно. Някои актьори умееха да владеят гласа си, паузата, да могат естествено да изговорят някой текст или да преминат през някакви емоционални състояние без задължително (сякаш) да крещят, да плачат раздиращо или просто да правят скечове, за да изтръгнат смях в публиката. Тези актьори ме накараха да поискам да мога да правя като тях. Така постепенно флиртът се превърна в редовна среща и прерасна в зряла връзка.
Как съчетаваш любовта към готвенето и театъра?
Като съчетанието на съвместими подправки за един пикантен и щипещ езика живот.
А всички други любими неща?
Обичам да имам нови любими неща. Някои не се променят, само добавям към списъка с любими неща още и още. Обичам дългите филми на Джейлан напоследък особено много, дългите театрални представления, в които сякаш нищо не се случва случайно или преднамерено. През септември ще пътувам до Скопие, за да гледам специално Mladinkso gledalisce от Словения с едно 10 часово представление No title yet на Томи Янежич, обичам обувки с дупчици, таратор на кубчета, розов домат с лук и сумак, книгите, които се четат на един дъх, и четенето на стихове. Следващия месец ще добавям още любими. Както всеки ден.
Антистатик 12 издига #ГласЗаТанц в собствена предизборна кампания. Кои
са вашите избиратели?
Направихме тази кампания дори преди изборна, тоест преди да изберем да дадем глас. Обръщаме се към нашите избиратели с ясен призив да заемат страната на днес и сега. Те са четящи, образовани, любопитни и отворени хора, които не се страхуват да поставят под въпрос нечие статукво или остаряло разбиране. Защото живеят с
времето си.
А сега направи официално обръщение към тях!
Приятели,
не броим дните до деня за избор. Броим изборите, които правим всеки ден. Как искаме да живеем, да възприемаме и да създаваме. Никой не може да слага ограничения на мисленето или да създава митове за миналото, с което да оправдава неуспеха си днес. Вие сте тези, които създавате реалността. Вие сте тези, които търсят
качествената промяна. Ние сме едни от вас. #ГласЗаТанц значи глас за свобода. Очакваме ви.
Може ли една предизборна кампания да е аполитична и къде е мястото на
политиката в съвременното изкуство?
Разбира се, че може. Истината е, че сгъстеният политически дневен ред е заел пространството – всеки ден тревожните новини създават безпокойство у хората. Нашата политика е в подмяната на смисъла и добавянето на нов пласт в ежедневното мислене за съществуването. Хлябът и зрелищата ги има. Ние обаче не сме на тази арена.
Какво незаменимо чувство ти доставят заниманията със съвременни
изкуства, такова че всички други сценични форми, телевизия, артистични и
мениджърски ангажименти, които едновременно имаш, не успяват?
Удоволствието да превърнеш всяка баналност в нещо изключително.
Какво си пожелаваш за 13-тото издание на фестивала?
Да преодолеем страха от фатализъм и да го подчиним на разбирането, че това, което създава човекът, е без аналог сред животинския свят.
За интервюто благодарим на екипа на „Антистатик“
