В последните няколко години на българския хоризонт можем да видим една нова настъпваща вълна. Тази на импровизационния театър. Театър без драматургия, без режисьори и без предварително осмисляне на ролята. Всичко се случва „тук и сега“, пред очите на публиката. Представленията, изиграни под тази форма, са уникални и няма как някога да кажете, че сте гледали този спектакъл, защото той всеки път ще ви изненада с нещо ново, което се случва за първи път сега. Често дори самите актьори се изненадват помежду си.
А от къде започва?
През XVI в. в Италия се развива нов театрален жанр благодарение на пътуващите трупи актьори, а именно комедия дел арте. (на италиански Commedia dell’arte, „професионална комедия“). Тогава представленията се основават на т. нар. кановачо, което е съвсем условен сценарий (канава), по който актьорите импровизират. Обикновено всеки играе една роля, която овладява до съвършенство и я пресъздава до края на кариерата си.
В този тип комедия има основни типажи, всеки от които се отличава както по характер, така и по задължителната си маска, типично облекло и специфичен диалект, които представят произхода на героя. Има някои основни персонажи, например:
- лъжливият слуга Арлекино е от Бергамо;
- Бригела, който също е от Бергамо;
- кокетното слугинче Коломбина е от Венеция;
- откъдето иде и старият търговец Панталоне;
- хитрият Пулчинела (Полишинел на френски или Пънч на английски) е от Ачера;
- Менегино е от Милано и така нататък.
Дарио Фо, който няма нужда от представяне, споделя една интересна история в книгата си „Малък трактат по актьорско изкуство“, в която става ясно на каква почит са се радвали актьорите от комедия дел арте по това време.
…мнозина считат, че актьорите от комедия дел арте са едва ли не невежи любители, без всякаква подготовка и култура, лекомислени хора, които живеят празно, ден за ден.
Да, сигурно е имало и такива. Ако се обърнем към историята на театъра – съществували са доста треторазредни трупи дори и в големите културни центрове. Но истинската комедия дел арте, е била представена от много добре обучени изпълнители, с висок вкус и култура. В тази връзка бих искал да разкажа една интересна и поучителна историйка. […]
Анри Трети, кралят на Франция, минавал веднъж през Венеция, където видял представление на тези блестящи актьори. Върнал се в Париж и веднага поръчал чрез венецианския посланик там да му бъде изпратена на гастрол въпросната трупа. Пътуващата трупа успяла да премине благополучно и да стигне до Лион. Оттам актьорите трябвало да изминат около 500 км до Париж. Но по средата на пътя се случило нещо непредвидено. Банда хугеноти (протестанти) спрели и задържали кервана от коли с цялата трупа. Вие сигурно знаете какви конфликти са съществували през средата на 14 век във Франция – католиците, свързани с Рим, са воювали с френските протестанти. […] И така, банда хугеноти се опитала да шантажира краля и да организира този удар – днес бихме го нарекли терористичен – да отвлече цяла театрална трупа! И веднага изпратили писмо до краля: „Ако искате да ви освободим артистите, освободете всички наши затворени братя-хугеноти от цяла Франция, заплатете ни 10 000 златни и 50 000 сребърни флорина, в противен случай ще получите само част от вашите актьори, т.е. само главите им!“…
След петнадесет дни напрегнати преговори всички затворници хугеноти били освободени, парите предадени, а актьорите продължили своя път за Париж. Хроникьор от епохата съобщава: „Ако трябваше да пожертва един премиер-министър, четири консула и трима маршали на Франция, Анри Трети сигурно нямаше да се поколебае и веднага щеше да ги остави на хугенотите да ги обезглавят. След това щеше да им организира пищно погребение! Но в случая е ставало дума за едно блестящо представление, за една гала, която френският монарх е подготвял, за да се покаже пред доста чуждестранни гости.
Наистина, възможно ли е днес един актьор да бъде толкова високо оценен?“
Можем да предположим, че е възможно точно от комедия дел арте да се е зародила идеята за актуалния днес импровизационен театър. Разбира се, съществуват разлики в спецификите между двата жанра тогава и сега, но сърцето и на двата тупти с еднакво темпо. Енергичен, спонтанен и непредвидим, импровизационният театър може да оживи публиката с естeствените, първични хрумки на актьорите, които често създават дълготрайни емоции, усмивки и… верни почитатели.
В София има професионални трупи по импровизационен театър, които репетират усилено и изследват основите на този жанр. Обикновено представленията им са около час, но тъй като нищо не е планирано, всеки път продължителността е различна. Но винаги – забавна, зареждаща и оригинална. А тук може да намерите информация за някои от най-известните импровизационни трупи в София:
1) ХаХаХа ИмПро Театър
2) ШиЗи Про
3) Playback театър „тук и сега“
Когато правите театралния си календар за есента, нашият съвет към вас е да опитате от деликатесния вкус на импровизационния театър, а след това сме сигурни, че една порция никак няма да ви е достатъчна.
