Изкуството е въпрос на лично възприятие. То се възпроизвежда чрез отражението в неговите последователи. Изкуството като творчески процес невинаги е разбрано. А и не трябва да бъде – трябва просто да се обича. Възможно ли е да се влюбиш в произведение на изкуството, да го заобичаш толкова, че да загубиш парите си, приятелите си, ума си?
В търсене на тези отговори се впускат тримата приятели в постановката „Арт“ в МГТ „Зад канала“, която се игра за 150-ти път през ноември. 15 години на сцената могат или да направят един спектакъл безсмъртен, или да го държат на хемодиализа, за да доизживее края на текущия сезон. В „Арт“ Владо Пенев, Атанас Атанасов и Иван Петрушинов играят така, все едно току що са излязли от Академията и искат да се докажат на професора, който ги е режисирал. В случая наистина професор – Пламен Марков.
Изкуството в лицето на една бяла картина се превръща в причина за жестоки спорове, обиди и скандали между старите приятели. А те са заедно толкова отдавна, че дори не помнят защо са се събрали. И как е възможно една изцяло бяла картина да стане повод за приятелските драми? О, възможно е, и още как – от една страна, защото струва $200 000, а от друга, защото е пълен боклук. И някъде между плашещата сума, модерното изкуство и снобарщината трябва да се намерят онези хора, които се обичат такива каквито са, а не каквито искат да бъдат.
Серж, който се е разорил, заради бялото платно на Антонио „някой си“ е буквално обсебен от него. Марк не може да преглътне падението на своя приятел, а Иван просто не знае коя страна да заеме, защото е твърде зает с длъжността си на мъж под чехъл, в която му предстои да стъпи след броени часове.
В текста на Ясмина Реза има повече човешка истина, отколкото в голяма част от реалните разговори, които водим. Макар да се върти около спора за стойността на модерното изкуство и класиката, пиесата може да докосне всеки, дори и непросветените в тайните на майсторските извивки с четка и боя. Личните монолози на актьорите, произнасяни съвсем близо до публиката, показват скритите мисли, които всички ние имаме, когато водим спор или дори само разговаряме.
Тримата актьори застават пред публиката без да проличи, че са в роля. Те просто си говорят помежду си без да обръщат внимание на мълчаливите свидетели. Чистотата на режисурата и на сценографията позволява на човека от салона да бъде съпричастен със случващото се на сцената и дори да се почувства като участник в тяхната приятелска драма.
„Арт“ вълнува, разсмива и натъжава, защото е откровена истина за едно приятелство, което може да се пребори с мухата, превърнала се в слон, само с помощта на буркан с маслини.
Постановъчен екип:
режисьор: Пламен Марков
сценограф: Чайка Петрушева
музика: Асен Аврамов
участват: Атанас Атанасов, Владимир Пенев, Иван Петрушинов
