Трудно е да наречеш „Заполярная правда“ на Театър „Реплика“ постановка. Това, което правят актьорите в рамките на два часа със своята публика не може да се възприеме като поставено, или нещо изкуствено създадено.
Мястото на действието е Норилск – един град отвъд полярния кръг, чието население поголовно е заразено с ХИВ, а здравите са ужасени и озлобени. Това е свят, в който родителите заключват децата си в килери, приятелите те намразват за секунди и ти сам бягаш от тях, защото да гледаш гърбовете им е по-болезнено от самата болест. Но там, където седем от десет са заразени, е трудно да останеш сам в мъката си. За щастие.
Актьорите ни разказват за СПИН-а като откровение, като дар и като нещо, което е хубаво да имаш, защото то обръща погледа ти навътре. А после и навън. Колкото и да е странно авторът Юрий Клавдиев е видял именно това в многото интервюта, взети в сътрудничество с благотворителната фондация Кризисен център за социално-психологическа помощ „69-ти паралел“ (Норилск, Русия).
Стилът на игра е толкова естествен, че за мен като зрител в един момент границата между персонаж и актьор се разми – вече не знаех дали виждам приятели, които играят, или просто разговарят, или импровизират, или се придържат към сложна партитура. По-скоро беше всичко това наведнъж. Всичко е много завладяващо и изненадващо за привикналия към театър на сцена метър над земята, със завеса, начало, край и аплодисменти. Вместо тях финалът преминава в чаша чай с шеги и тъгата, която изпитвах заради преживяното, даде място на една от онези приятни срещи, които ти напомнят, че животът е хубав, независимо от „етикета“, който ти се е паднал.
Постановъчен екип:
Автор: Юрий Клавдиев (Русия)
Превод: Василка Бумбарова
Режисура: Георг Жено (Германия)
Сценография: Ксения Перетрухина (Русия) в сътрудничество с Яков Каждан (Русия)
С участието на: Ованес Торосян, Милко Йовчев, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Милена Ерменкова, Боряна Пенева, Ирина Андреева, Красимира Кузманова.