На 2 октомври бе представена първата постановка от състезателната програма на МСТФ „Данаил Чирпански“. Класът на доц. Пенко Господинов от втори курс на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ излезе на камерна сцена в 15:00 и 18:00 ч. Можете ли да си представите как тези млади хора се въплътиха в ролите си два последователни пъти? Изпълниха образа си с толкова енергия, а уж стояха неподвижни. На това се възхитих. Движения – изчистени, ръце – надолу пуснати. Горяха им очите. От устните им се лееха думите от така познатата „Илиада“ – ту като огнена лава с ядните думи на Ахил и Агамемнон, ту като тих ручей, носещ нежните молби на Андромаха към Хектор. 
Обичам да наблюдавам детайлите, цветовете. А театърът и особено камерна сцена също ги обичат – защото с лъч светлина можеш да кажеш и покажеш много. Лъч имаше – син – осветил пътя на неподвижна рекичка. А в реката – малки бели камъчета. Девойките взеха в едната си ръка по един. Когато славен герой, независимо от коя войска, паднеше в боя – падаше и камъче от нечия ръка. Ала след думи за гибел тишината в залата беше бездна след камъка – рухнала скала – ТУП!
Дрехите им бях монохром – момчетата с белите ризи, съшити от мечтите за слава и подвизи, а момичетата носеха скръбни черни рокли, напоени със сълзи на печални ахейки и троянки. Актьорите ни понесоха към бойното поле с тежки ритмични стъпки на сцената. Носеха се тътени от удари с ръце, съчетани като в мелодия с отсечени мъжки викове. Пред нас имаше мъже, които отиваха на война, мъже, които разказваха за нея, мъже, които бяха нея. Ехтеше призрачен шепот от устните на момичетата. Леко и тихо исо тежеше на драматичните сцени. Ритъмът на сърцето ми беше в синхрон с ритъма на речта, който се забързваше и забавяше с действието по редовете от поемата. Гласовете се усилваха и заглушаваха – така дишах и аз.
Затова представянето на студентите беше невероятно – развълнуваха ме. Заведоха ме в редиците на войските, плаках заедно с майки и съпруги и за всяка смърт – ТУП! ТУП! – по един камък всеки път ме стряскаше. А камъни много – трупове много.
„И в кръв се окъпа земята“
В очакване съм за още много приятни изненади от класа на доц. Пенко Господинов. А са само втори курс. Очаквайте и вие!
