Мултимедия, течаща вода и изкуство ни посрещат веднага в зала „Надежда” на театър „Възраждане”. Там е някак уютно, интимно. Хващат те за духа направо от вратата и те вкарват скоростно „във филма”.
Пред нас минават забързано хапче, муха, коте, чаша вода, която пък се разлива – във всички тези форми се въплъщава душата на един шизофренен пират. И никога не е сам в начинанията си! Той и двамата му последователи, сред които и Оскар Уайлд, превземат кораба „Ателието на Дороте”.
А в ателието на Дороте са се събрали приятели, все ерудирани и изискани. Темата на разговор рязко сменя руля от новости в изкуството и вино към нахлулите бегълци от лудницата. Но дали наистина шизофрениците са нашествениците?
Това е пиеса, наситена с действие и публиката направо я няма, а всички ние в залата сме съучастници. Близостта със сцената още повече ме провокира и опознах не само играта на актьорите, но и израженията им, страха им, любопитството им, а и своето.
„Лудости” уж, а наистина ме караха да настръхна тези бегълци. Страхотно преобличане в кожата на шизофреници с всичките им странности, лудости, викове, движения – наистина! Особено ме впечатли Йордан Ръсин – страх ме беше от него, същевременно изпитвах съжаление и дори симпатия. В каква емоционална каша ме забъркаха само…
Определено това представление няма да ви даде възможност да се разсеете. Няма да ви даде и мира до последната секунда на пиесата. Дълго спед пиесата ще ви държи. А мен все ме гложди: „Тези псевдопирати идиоти ли са, или ние сме тези ненормалници в норма, поставящи етикет и диагноза на всичко, що мърда, и що не разбираме?
За пръв път бях в театър „Възраждане”, но в никакъв случай няма да е последното ми посещение. Вярвам, че театърът има за цел да разшири душите ни и личностите ни. За час и половина душата ми се раздроби на парчета, сви се, смени си формата още три пъти. Сега е по-красива, по-голяма и има още един ъгъл, от който да наблюдава живота.
А вашата душа, как е? Няма ли нужда от малко разтърсване? 🙂
Постановъчен екип;
Режисьор: Лиза Шопова
Сценография и костюми: Деница Аргиропулос
Музика: Петя Диманова
Снимки: Николай Николов
Превод: Екатерина Джутева
Участват: Робърт Янакиев, Георги Златарев, Донка Аврамова-Бочева, Йордан Ръсин, Лиляна Шомова, Свежен Младенов, Николина Янчева, Вежен Велчовски