Разговор с хореографите и танцьори Деян Сърхой и Драгана Алфиревич за уъркшопа им “Природа”

0
0
кредит: MAD/Physical manifestations project, Snjezana Premus
кредит: MAD/Physical manifestations project, Snjezana Premus

Автор: Теодора Джерекарова

 Артистичният тандем Деян Сърхой и Драгана Алфиревич (Словения/Сърбия) по отделно са хореограф, танцьор, културолог и преподавател, а заедно са съорганизатори на фестивали и съавтори на разнообразие от танцови събития. Те са копродуценти на CoFestival – международен фестивал за съвременен танц, организиран ежегодно от 2012 г. насам в Любляна. Драгана Алфиревич курира, преподава и развива артистичната си практика базирана на проучване на нови модели. Деян е независим артист, силно заинтригуван от структурите на обществото и това как те си взаимодействат и формират нови такива.

В началотона месец юни двамата гостуват в София по време на 14-то издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, за да водят своя вълнуващ и неочакван уъркшоп „Природа“. Той е  насочен към всички с опит в танца и хореографията, но също така към визуални артисти, драматурзи, теоретици и всички с интерес към темата. Нея описват така: „Нека мислим гледането на танц така, както бихме наблюдавали природата – природата е безразлична към нас, докато ние се взираме в нея, и въпреки това можем незабавно да намерим своето място сред гората, под някое дърво, на градския площад или на някой ъгъл. Тази мисъл поставяме в същината на уъркшопа, за да разберем дали и как можем  да научим повече за начина да танцуваме.“

Часове преди началото на заниманията им с предварително избраните участници в студиото, научаваме лично от тях повече практиката им и непрестанно менящите им се методи на работа, както и за това как природата може да ни бъде учител в стремежа към по-красиви движения и да ни освободи от собствените ни ограничения.

photo Nada Žgank
photo Nada Žgank
photo Saša Huzjan
photo Saša Huzjan

Защо природата, откъде дойде вдъхновението ви да се насочите към тази тема?

Част от вдъхновението ни идва от текстовете на танцовия теоретик Мортен Шпонгберг и неговите наблюдения около възможностите и функциите на танца. Друга част пък е проектът на Деян „Картографиране на града“, в който той помоли публиката да наблюдава градските пейзажи като реди-мейд представление.

Каква е връзката между танца и природата за вас?

Спомената работа имаше по-малко общо с природата, както обикновено я разбираме – като мястото, където отиваме веднъж седмично със семействата си – и повече с разбирането на природата като неук учител, както се изразява Жак Рансиер. Природата като същност, която осигурява контекст и позволява да възникнат знания. Ние се интересуваме от отделянето на танца като изкуство на движението и на гледането на някого, който се движи, от условията за създаването му, йерархиите и отношения. Следователно фокусът е върху отварянето на контекста, децентрализацията и работата поне малко срещу онаследените представи и нещата, които приемаме за даденост.

Откъде черпите знания и методология около тематиката „природа“?

Нашите методологически подходи възникват от наблюдаването, осмисляне и споделяне. Те се основават на работа с тялото, моментна композиция, визуални изкуства, критическата теория и философията. Така в София ще въвлечем участниците в трипластов процес, преминаващ през фази на влизане, излизане и рефлексия, които вероятно също така и ще смесим малко.

За пръв път водите подобен уъркшоп през 2020 г. Тогава целта му е да представите връзката между танца и гледането на самия танц. Имайки предвид пандемия и последиците от нея върху хората, природата и изкуствата, смятате ли, че има промяна от тогава до сега във вашия поглед и каква е тя?

Простичко казано, за нас, да гледаш танц както съзерцаваш природата е едно голямо предизвикателност, към което опитваме да подходим от различни страни. Но за целите на уъркшопа, природата е точно толкова вдъхновяваща, колкото са и градът, фабриките и летищата.

Това, което със сигурност е интересно днес, в контекста който описвате, е въпросът за ролята на публиката и нейното отношение към това, което правим на сцената: как ще се промени то – а че промяна има, вече усещаме – и какво следва да направим в тази връзка, и следва ли въобще да правим нещо.

Просто в момента отделните тела и тялото на обществата ни са крайно уязвими, затова няма как да не бъдат отразени в творчеството ни. Хореографите и танцьори знаем много за телата и това ни познание би могло да има огромна стойност за днешното общество, в което всички усещаме, че да живеем само онлайн просто не е решение.

Деян, вашата работа видимо е задвижвана от силния ви интерес, а и  грижа към обществото. Какво по-конкретно ви вълнува и мотивира в тази посока?

Интересува ме как отделните индивиди съществуват съвместно. Как да формираме групи, сдружения, общества и какви са основните условия за оцеляване на такива образувания. До каква степен мога да бъда различен, но все пак част от общото. Затова, за мен хореографската практика е като лаборатория, в която мога да изследвам, да изпробвам, да се провалям и да опитвам отново различни форми на човешка заедност. Вярвам, че мисленето за ново бъдеще означава и да го практикуваме и въплъщаваме. Докосването може да е хубаво начало.

Драгана, освен артист, вие сте и куратор, активист и преподавател. В изпълнението на всички тези дейности къде прилагате логиката на природата и как?

За съжаление по-голямата част от работата ми е свързана с администриране и както виждам, същото важи и за университетските преподаватели, селскостопанските работници и много други професии. Тогава големият въпрос е: ако администрацията, бюрокрацията и финансовите автоматизми, както обича да ги нарича Франко Берарди Бифо и аз напълно го разбирам – оформят нашия живот и всички наши дейности, каква е ролята на съдържанието, на онова, което е поставено вътре в рамките? Как виждаме танца, когато целият танц се планира, финансира, репетира, популяризира и т.н. по един и същ начин? Природата може да бъде вдъхновение за всички нас, тъй като в природата антропоцентричните и заучените отношения и йерархии не съществуват. Можем да приложим голяма част от логиката на живата екосистема, когато курираме нашият “CoFestival”, например, и когато работим за  регионалната танцова мрежа, “Nomad Dance Academy”. Но това е само за да се каже – ние трябва да преоткриваме логиката и методите през цялото време, тъй като голяма част от тази работа се върти около формиране на идеи, интерпретация, език, деколонизация от различни типове и т.н. Природата също така може да ни научи, че има място за всички тук, в противовес на онова, което сме чували някои да твърдят. Освен това има много общо с предварително оформените пространства и предварително определените роли, и с поставяне под съмнение на всичко това. Този подход противостои на това просто да се съгласяваме с всичко, такова, каквото е.

А има ли рамки в съвременният танц? Или импровизационният ви подход като дуо ги неутрализира и ги прави пластична и податлива на (растителни) промени?

Не знам дали това отговаря на въпроса, но знам,  че рамката е основа за импровизация. Обичам да работя с хореографски партитури, които задават ясна рамка и след това, съдържанието, динамиката и резултатите се основават на отношенията между хората и предметите, знанието, късмета, нуждата и желанието. Точно както в природата. С малката разлика, че никой всъщност не знае резултата на природата.

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here