Автор: Теодора Джерекарова
Артистичният тандем Деян Сърхой и Драгана Алфиревич (Словения/Сърбия) по отделно са хореограф, танцьор, културолог и преподавател, а заедно са съорганизатори на фестивали и съавтори на разнообразие от танцови събития. Те са копродуценти на “CoFestival” – международен фестивал за съвременен танц, организиран ежегодно от 2012 г. насам в Любляна. Драгана Алфиревич курира, преподава и развива артистичната си практика базирана на проучване на нови модели. Деян е независим артист, силно заинтригуван от структурите на обществото и това как те си взаимодействат и формират нови такива.
В началотона месец юни двамата гостуват в София по време на 14-то издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, за да водят своя вълнуващ и неочакван уъркшоп „Природа“. Той е насочен към всички с опит в танца и хореографията, но също така към визуални артисти, драматурзи, теоретици и всички с интерес към темата. Нея описват така: „Нека мислим гледането на танц така, както бихме наблюдавали природата – природата е безразлична към нас, докато ние се взираме в нея, и въпреки това можем незабавно да намерим своето място сред гората, под някое дърво, на градския площад или на някой ъгъл. Тази мисъл поставяме в същината на уъркшопа, за да разберем дали и как можем да научим повече за начина да танцуваме.“
Часове преди началото на заниманията им с предварително избраните участници в студиото, научаваме лично от тях повече практиката им и непрестанно менящите им се методи на работа, както и за това как природата може да ни бъде учител в стремежа към по-красиви движения и да ни освободи от собствените ни ограничения.
Защо природата, откъде дойде вдъхновението ви да се насочите към тази тема?
Част от вдъхновението ни идва от текстовете на танцовия теоретик Мортен Шпонгберг и неговите наблюдения около възможностите и функциите на танца. Друга част пък е проектът на Деян „Картографиране на града“, в който той помоли публиката да наблюдава градските пейзажи като реди-мейд представление.
Каква е връзката между танца и природата за вас?
Спомената работа имаше по-малко общо с природата, както обикновено я разбираме – като мястото, където отиваме веднъж седмично със семействата си – и повече с разбирането на природата като неук учител, както се изразява Жак Рансиер. Природата като същност, която осигурява контекст и позволява да възникнат знания. Ние се интересуваме от отделянето на танца като изкуство на движението и на гледането на някого, който се движи, от условията за създаването му, йерархиите и отношения. Следователно фокусът е върху отварянето на контекста, децентрализацията и работата поне малко срещу онаследените представи и нещата, които приемаме за даденост.
Откъде черпите знания и методология около тематиката „природа“?
Нашите методологически подходи възникват от наблюдаването, осмисляне и споделяне. Те се основават на работа с тялото, моментна композиция, визуални изкуства, критическата теория и философията. Така в София ще въвлечем участниците в трипластов процес, преминаващ през фази на влизане, излизане и рефлексия, които вероятно също така и ще смесим малко.
За пръв път водите подобен уъркшоп през 2020 г. Тогава целта му е да представите връзката между танца и гледането на самия танц. Имайки предвид пандемия и последиците от нея върху хората, природата и изкуствата, смятате ли, че има промяна от тогава до сега във вашия поглед и каква е тя?
Простичко казано, за нас, да гледаш танц както съзерцаваш природата е едно голямо предизвикателност, към което опитваме да подходим от различни страни. Но за целите на уъркшопа, природата е точно толкова вдъхновяваща, колкото са и градът, фабриките и летищата.
Това, което със сигурност е интересно днес, в контекста който описвате, е въпросът за ролята на публиката и нейното отношение към това, което правим на сцената: как ще се промени то – а че промяна има, вече усещаме – и какво следва да направим в тази връзка, и следва ли въобще да правим нещо.
Просто в момента отделните тела и тялото на обществата ни са крайно уязвими, затова няма как да не бъдат отразени в творчеството ни. Хореографите и танцьори знаем много за телата и това ни познание би могло да има огромна стойност за днешното общество, в което всички усещаме, че да живеем само онлайн просто не е решение.
Деян, вашата работа видимо е задвижвана от силния ви интерес, а и грижа към обществото. Какво по-конкретно ви вълнува и мотивира в тази посока?
Интересува ме как отделните индивиди съществуват съвместно. Как да формираме групи, сдружения, общества и какви са основните условия за оцеляване на такива образувания. До каква степен мога да бъда различен, но все пак част от общото. Затова, за мен хореографската практика е като лаборатория, в която мога да изследвам, да изпробвам, да се провалям и да опитвам отново различни форми на човешка заедност. Вярвам, че мисленето за ново бъдеще означава и да го практикуваме и въплъщаваме. Докосването може да е хубаво начало.
Драгана, освен артист, вие сте и куратор, активист и преподавател. В изпълнението на всички тези дейности къде прилагате логиката на природата и как?
За съжаление по-голямата част от работата ми е свързана с администриране и както виждам, същото важи и за университетските преподаватели, селскостопанските работници и много други професии. Тогава големият въпрос е: ако администрацията, бюрокрацията и финансовите автоматизми, както обича да ги нарича Франко Берарди Бифо и аз напълно го разбирам – оформят нашия живот и всички наши дейности, каква е ролята на съдържанието, на онова, което е поставено вътре в рамките? Как виждаме танца, когато целият танц се планира, финансира, репетира, популяризира и т.н. по един и същ начин? Природата може да бъде вдъхновение за всички нас, тъй като в природата антропоцентричните и заучените отношения и йерархии не съществуват. Можем да приложим голяма част от логиката на живата екосистема, когато курираме нашият “CoFestival”, например, и когато работим за регионалната танцова мрежа, “Nomad Dance Academy”. Но това е само за да се каже – ние трябва да преоткриваме логиката и методите през цялото време, тъй като голяма част от тази работа се върти около формиране на идеи, интерпретация, език, деколонизация от различни типове и т.н. Природата също така може да ни научи, че има място за всички тук, в противовес на онова, което сме чували някои да твърдят. Освен това има много общо с предварително оформените пространства и предварително определените роли, и с поставяне под съмнение на всичко това. Този подход противостои на това просто да се съгласяваме с всичко, такова, каквото е.
А има ли рамки в съвременният танц? Или импровизационният ви подход като дуо ги неутрализира и ги прави пластична и податлива на (растителни) промени?
Не знам дали това отговаря на въпроса, но знам, че рамката е основа за импровизация. Обичам да работя с хореографски партитури, които задават ясна рамка и след това, съдържанието, динамиката и резултатите се основават на отношенията между хората и предметите, знанието, късмета, нуждата и желанието. Точно както в природата. С малката разлика, че никой всъщност не знае резултата на природата.
