Този месец беше 50-то представление на „Хората от ОЗ“. 50 пъти наслада за зрителите на Театър 199. 50 вечери на смях и замислени хора, изкачващи тесните стълби на излизане от залата. 50 пъти време, което е можело да се изгуби, но е намерило своя смисъл на сцената.
Гледах „Хората от Оз“ за втори път и след като първия път се очаровах и развълнувах, сега бях малко притеснена дали отново ще ми хареса толкова. Отговорът е „да“ – даже повече. Това е постановка, която те хваща за гушата и не те пуска до края. И не защото действието е много динамично и напрегнато, не заради драматични обрати и умиращи на сцената хора, не заради човешки трагедии и чудеса от творчески героизъм… А защото това е просто един искрен разказ на четирима души, които живеят на седемдесет и някоя Източна, и една млада дама, която идва в живота им и колкото и да искаш да я намразиш, не можеш.
Хората от ОЗ на единия етаж са Ана, Цветана Манева, известна писателка и нейният „съжител“ Труман, Атанас Атанасов, който не си е плащал наема от 9 години. А на долния – богат и мил млад мъж, Вежен Велчовски, и още по-богатият му приятел, Стефан Вълдобрев, който иска да се пренесе в къщата. Младата жена, в която героят на Вежен е лудо влюбен, се казва Мия, Радена Вълканова, и е помощник-редактор в известно издателство, което е публикувало книгите на Ана преди 10 години. И всичко, което иска Мия е да се запознае с любимата си писателка и да разбере пише ли в момента. Не бива да забравяме и Силвио, съседът от долния етаж, който никога не виждаме, но е основният житейски проблем на Труман, защото не поздравява, не говори и най-вече, защото има такова „идиотско“ име.
Тази чудна мешавица от персонажи изглежда несъвместима. Но това, което обединява всички е къщата, ужасно непрактична, но създадена от някой гений. Като споменах къщата – тя всъщност е може би главният герой в пиесата – уникално живо същество, което наблюдава всяко едно движение в и около нея. Едно несъществуващо място като страната на Оз, в което магията я има навсякъде и тя се състои в думите и най-малките неща.
Бих се наела да Ви разказвам части от сюжета, но красотата на това представление се състои в неговото лично преживяване. Действието се развива на две места – сцената и душата на зрителя по един съкровен начин, наподобяващ влизането в празен храм, където те обзема спокойствие, любов и още нещо, малко позабравено, или още неоткрито. Повечето хора, които я гледат дълго след това повтарят като мантри части от нея: „В театъра, скъпи мой, всеки тенекиен човек има шанса да открие сърцето си“. Една пиеса, която е по-скоро медитация, от колкото дидактичен урок. Повече молитва, отколкото претенция и гръмогласност.
Постановъчен екип:
Автор: Яна Борисова
Режисура: Галин Стоев
Сценография: Юлиян Табаков
Музика: Саша Карлсон
Участват: Цветана Манева, Радена Вълканова, Атанас Атанасов, Вежен Велчовски, Стефан Вълдобрев
Comments are closed.