С текстовете на Тенеси Уилямс започнахме турболентна любовна афера преди доста години някъде между плюшените седалки на Военния театър. Той редеше чрез армейските актьори скандални за моите невинни уши слова, а аз си напрягах детския ум да схвана защо този юнак на сцената не се разбира с жена си, пък и с баща си, да не забравяме и брата, а и какво толкова се е фиксирал върху мъртвия си най-добър приятел… Гледах, не разбирах, пак гледах, разбирах отчасти, после пак се обърквах и така докато не потънах тотално в един свят от разчленени човешки съдби.
Това предисловие идва като аргумент за мнението ми, че такава драматугия е не просто трамплин, а даже ракетна мощност, която може да те изстреля в далечни галактики. Като добавим и славата на режисьорското дуо Касабов – Славейков (Никея ми е проглушила ушите с оди за „Паякът„), разбираемо е защо подех в бърза крачка към „Сфумато“.
Би трябвало да съм се научила да не пристъпвам в салона с такива завишени очаквания. Пък и да се подхлъзна на премиера като знам, че тогава често пълното сливане с образите още не е постигнато…
Въпреки това диалозите бяха величествени, а отдадеността на актьорите почти видимо проблясваше във въздуха. Беше приятна изненада да видя Калин Пачеръзки в различна светлина, бая вода е изтекла от „Скачай!“ в Театър „София“. Каталин Старейшинска пък е съвършената Синя роза – фина и трептяща като видение.
Имам усещането, че това е един от онези спектакли, които с напредването на сценичния си живот дълбаят все по-навътре в свитите ни сърца. И така… докато вулканът на неслучилото се не изригне безмилостно, а ледът, сковал душите, не се стопи тихо в мрака.
Постановъчен екип:
Режисура: Йордан Славейков и Димитър Касабов
Сценография: Елена Стумбова
Музика: Емануил Одаджиев
Участват: Димитър Николов, Калин Пачеръзки, Албена Георгиева, Каталин Старейшинска и Петър Дочев
Comments are closed.