На 20 март 1828 г. в норвежкия град Шиен в едно заможно семейство се ражда Хенрик Ибсен. Тогава никой не знае нито какво предстои да сполети семейството му, нито как то ще предопредели пътя му. Че ще го направи основоположник на съвсем ново течение в театъра – реализма, което ще го остави в историята като „бащата на модерния театър“.
Днес, точно 191 години след рождението му, ние няма да ви занимаваме с неговите известни и безизвестни цитати, с неговите произведения и изобщо с творчеството му, за което вероятно знаете нещичко, щом четете статия в този сайт.
Днес ни се иска да погледнем в човека зад текста. Да затръшнем „Хеда Габлер“ и да отлистим старите писма. Да ви разкажем някои интересни подробности за личната биография на Ибсен, които ще го изкарат от клишето и ще му помогнат да добие плът и кръв в нашите представи. Защото дали сте чували, че…
Хенрик Ибсен е роден в особено заможно семейство. Той заедно с родителите си и останалите си (пет на брой) братя и сестри обитават истински палат в центъра на града, където живеят лъскаво, разточително и пищно. Техният дом по това време е сборен пункт, под чийто покрив се събират хора с положение в обществото, с пари и власт.
Когато Хенрик Ибсен навършва 8 години, всичко се променя. Семейството му губи огромна сума пари, продава палата си и се премества да живее в малка, порутена ферма извън града. Баща му, Кнуд Ибсен, не издържа психически, става алкохолик и продължава да бъде такъв го края на живота си. Цялото му огорчение и покруса се изливат върху неговото семейство.
По-късно Хенрик Ибсен споделя, че най-тежък за него е бил фактът, че всички тези хора, които преди са търсели тяхната компания, ги избягват сега, когато вече не могат да имат облага от тях. Това формира неговите разбирания за човешката природа – той предпочита изолацията и се отличава с подчертана асоциалност почти през целия си живот.
За да избегне скандалите в семейството си и нуждата да общува с някого, Ибсен прекарва времето си или в килера на фермата, или на прашния й таван. Там той рисува и чете – занимания, които семейтвото му не разбира.
Голямата страст в живота на Ибсен по това време е рисуването. Той мечтае да замине и да изучава рисуване, но семейството му не може да си го позволи. Тази мечта никога не напуска килера на фермата.
Ибсен напуска семейството си на 16. Той заминава в град, далеч от дома и става чирак на тамошен фармацевт. Там продължава да живее в самота, в изолация и в крайна бедност.
В това своеобразно заточение, той открива съвременната поезия. Тя се оказва катализаторът, който бавно започва да променя живота му. Той събира около себе си кръг от приятели с интереси в областта на литературата и поезията и през 1849 г. написва първата си пиеса – „Катилина“. Тя не пробужда никакъв интерес и остава пренебрегната от местния театър.
Междувременно Ибсен продължава да чиракува като фармацевт и решава да учи медицина. Не е приет в учебно заведение и никога не получава желаното образование. Вместо това продължава да се занимава с единственото, което му е останало – писането.
През 1851 г. Ибсен се мести в Берген, където едно стихотворение променя живота му. След като прочита свой стих по време на благотворително събитие, на което присъства цигуларят Уле Бул, Ибсен става драматург и творчески директор на театъра, основан от цигуларя. Уле Бул е толкова впечатлен от 22-годишния Ибсен, че му предлага да заеме позицията веднага и без никакви условия.
Там Ибсен се превръща в това, което и днес изучаваме в университетите. За няколко години той поставя над 150 текста от други автори, като същевременно пише и свои собствени. Той започва да обикаля от театър в театър, става все по-признат и високоплатен. Напускайки пределите на Норвегия, той прекарва известно време от живота си в Рим, Дрезден, Мюнхен и Копенхаген.
Когато се завръща в Норвегия през 1891 г., той е посрещнат като знаменитост. Едва тогава, 56 години след като семейството му претърпява крах, Ибсен споделя, че отново е започнал да намира някакво удоволствие в компанията на хората.
През 1900 г. Ибсен претърпява първия си инсулт. Вследствие на това той губи способността си да пише, което го погубва. Следва серия от още няколко инсулта, които в крайна сметка го убиват, на възраст от 78 години.
На негово име се кръщават метеорити, фестивали, награди. Неговите постижения в областта на театъра и драматургията се изучават във всички театрални учебни заведения и до днес.
Чувствате ли се сякаш ви се иска възможно най-скоро да гледате постановка по текст на Ибсен?
В момента можете да го направите в София или Бургас, където се играят:
„Дивата патица“
Народен театър „Иван Вазов“
режисура: Крис Шарков
драматург: Светлана Панчева
сценография: Никола Тороманов
музика: Асен Аврамов
фотограф: Стефан Ненков Щерев
С участието на: Ана Пападопулу, Валентин Балабанов, Валентин Ганев, Васил Илиев, Елена Телбис, Иван Бърнев, Илиана Коджабашева, Сава Драгунчев, Цветан Алексиев
и
„Призраци“
Драматичен театър “Адриана Будевска” – Бургас
постановка: Бойка Велкова
сценография: Мартина Варийска
костюми: Мартина Варийска
музика: Теодосий Спасов
фотограф: Елена Спасова
С участието на: Бойка Велкова, Златко Ангелов, Ива Папазова, Никола Парашкевов, Николай Стоименов
