„Госпожа Министершата” с днешна дата

0
0

Още с влизането ми в залата на Театър “София” погледът ми се закова на проснати панталони, захванати с дървени щипки. Така ме посрещна пиесата “Госпожа Министершата”. В очакване притаих дъх и само с очи се радвах на пълната зала. 1931 година или 2015 сме? Този въпрос си зададох веднага след началото на пиесата, когато един вик „Долу правителството!” стопи тези 84 години в има-няма 2 часа.

Сюжетът се развива около едно обикновено българско семейство, топнало единия си крак в океана, наречен “бедност”. Но благодарение на главата на семейството Симо Попович, който е назначен след падане на правителството за министър, всички се изкачват скоростно по стълбицата на обществото. И в тази криза, положението на семейството привлича всички роднини како мухи на мед. Чисто по байганьовски обаче това не води до нищо градивно.

На преден план сред всички изпъква госпожа Министешата – Живка, която от жена с кръпки на чорапите си се превръща в дама, следваща криворазбрано френското „Noblesse oblige”. Дизайнерските рокли мигновено заменят шитите на ръка “одежди”. Но душите, не щеш ли – все едни и същи. Силна опозиция на красивите прически и шармантен външен вид са културата и манталитета. Вкусила от сладостта на висшето общество, госпожа Живка на най-прост език раздава заповеди. В мисия на живота на госпожа Живана – новото аристократично име на Министершата –  се превръща идеята да раздели дъщеря си Дара от съпруга ѝ Чедомир, понеже той вече е „втора класа” човек и изобщо не пасва на нюансите на положението им. Вече преименувана на Живана тя избира нов съпруг на Дара –  зъболекар, но и почетен консул на Никарагуа.

Госпожа Министершата

Именно около този неин стремеж се оплита интрига, ама плетена все едно с ластици…и то в коси. Композира се една нова реалност, където „Alright” е псуване, превърнато в народен обичай,  а Министерство на ВЪНКАшните работи функционира с пълни сили. И всичко това на фона на едва доловими морални ценности едва.

Вече почти век се сблъскваме все по-явно с хора като семейство Попович и точно тази пиеса силно провокира и проверява търпението ни като нация. Цялата история е красиво обрисувана и с мултимедийно участие, което допринася за атмосферата в залата, но не изтрива лекото разочарование по лицата на публиката, осъзнала, че всъщност “гледа една реалност”.

Очакванията ми към пиесата бяха големи и се покриха напълно, а дори само Лилия Маравиля в ролята си на Живка Попович си заслужава посещението на тази постановка. Естествено това нямаше да остави такъв силен отпечатък върху мен, ако не беше великолепната игра и на останалите актьори в екипа. Следващия път, когато ида да гледам пак тази постановка, (защото със сигурност ще има втори път) ще се видим с някого от Вас… просто трябва. Не бива да  пропускаме такова забавление 🙂

Постановъчен екип:

Автор: Бранислав Нушич; Превод: Катя Йорданова; Режисьор: Недялко Делчев; Сценография: Петър Митев; Музика: Калоян Димитров; Видео: Димитър Сарджев; Оператор: Веселин Христов

Участват:

Лилия Маравиля, Дария Симеонова, Асен Мутафчиев, Юлиян Рачков, Николай Върбанов, Симона Халачева, Борис Георгиев, Антон Григоров, Юлиян Малинов, Майя Остроич, Силвия Петкова, Йорданка Любенова, Николай Димитров, Ириней Константинов

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here