“Госпожа Клайн” в търсене на прошката

0
0

В личните ни взаимоотношения най-големият проблем е липсата на комуникация. Във всяка една двойка, тройка, семейство, приятели или цяла компания разделите се случват, защото има скрити чувства и мисли, които не се изказват. А представяте ли си пък обратния вариант. Всяка една малка подробност от съзнанието и подсъзнанието ни да се обсъжда и анализира. Е, ако сте известен психоаналитик, така ще протичат разговорите ви: Какво чувстваш? Опиши по-подробно състояниятието си? Защо точно каза това? Какво конкретно си представяш?…

Такъв е бил целият живот на психоаналитика госпожа Клайн, реално съществуваща личност, чиято работа е оставила отражение върху психоанализата днес. За нея ни разказва едноименното представление в Театър 199 “Валентин Стойчев” с режисьор Стилян Петков.

Мелани Клайн, Илка Зафирова, сякаш наистина живее в салона на Театър 199. Всичко там е нейно и заключено. Всяка книга си знае мястото, писмата са разделени на То, Аз и Свърх Аз, което описва целия й живот. А жестокия ѝ професионализъм я кара да анализира не само всички и всичко около нея, но и самата себе си. Какво ли е да чувстваш, гняв, болка, любов и омраза и да не можеш да се отпуснеш, а да записваш всяка мисъл и всеки импулс, който се поражда в теб?

Госпожа Клайн разработва теория за работа с деца, което до този момент е считано за неуместно. Нейните трудове пораждат силни противоречия в професионалните среди. И се оказва, че един от най-големите й врагове в гилдията е самата й дъщеря, която тя мрази като доктор, но обича като дете.

Госпожа КлайнКлайн достига до форма на терапия, която прилага първо върху собствените си деца. Години наред ги подлага на часове сеанси и анализи, като не им спестява нито една подробност и изважда цялото им подсъзнание на яве пред двете деца в крехките им тийнейджърски години. И това няма как да не се отрази на здравата им психика, защото, както казва Мелита, “тя е дяволски добър психоаналитик”. Но в същото време е от онези не просто лоши, а “тотално лоши майки”. Именно затова дъщеря ѝ е убедена, че брат ѝ Ханс, който загива при инцидент в планината, не просто е паднал от скалата, а се е самоубил, защото не може да преживее любовта, преплетена с омраза, която изпитва към майка си.

И когато осъзнава, че може би е “убила” детето си за сметката на толкова значими открития всичко в Мелани Клайн се срутва. Но и на това не може да се отдаде, защото описва фазата си на депресия пред другите двама психоаналитици в стаята – “бившата ѝ дъщеря” и “кандидата за дъщеря”.

Постановката е историята на един живот или по-точно на няколко животи, провалени от стремежите на науката. Пиеса за разочарованията, които можем да причиним на близките си, без да осъзнаем колко ги боли. Разказ за любовта, която ни пречи да изпитаме омраза и за силната болка, която ни прави напълно безразлични и отвратени от човека срещу нас. И още един факт за живота на госпожа Клайн: най-значимият ѝ труд е „Наратив върху анализа на деца”, в който тя се занимава с темите за завистта, доверието и прошката във взаимоотношенията между родителя и детето.

автор НИКЪЛЪС РАЙТ
превод НЕДА КРИСТАНОВА
постановка СТИЛИЯН ПЕТРОВ
сценография ВЕНЕЛИН ШУРЕЛОВ
костюми ЕЛИЦА ГЕОРГИЕВА
музика ПЕТЯ ДИМАНОВА
консултант д-р НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ

С участието на: Илка Зафирова, Василена Атанасова и Ирини Жамбонас

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here