Първото нещо, което ми идва да кажа, е: “Та това място е магическо и божествено..по няколко пъти”!
Още по пътя за там чувствах пеперуди в стомаха си и някак си въображението и съзнанието ми проработиха на друго ниво. Там въздухът е друг, пръстта е по-тежка, камъните тежат два пъти повече, а ти си толкова лек. Чувстваш се малък, а душата ти не спира да се пълни. Дори полъхът на вятъра носи все още историята на гърба си и се спира точно до теб… за да ти разкаже.
Eдна от най-великолепните гледки в древния град Ефес, Турция, e Големият театър (The Great Theatre of Ephesus). Той се намира в склона на хълма Пион (кръстен от съвременната география на Турция Панаир) и именно поради това се забелязва лесно и почти незабавно, щом прекрачите прага на историята откъм южния вход на града. Грандиозната конструкцията се започва още през III в.пр.н.е, когато управлява диадоха Лузимах. По време на Римската империя обаче, театърът достига размерите и вида си, познати ни и до днес.
Това архитектурно чудо събира в себе си 25 000 зрители (всички те седнали!) и е разделено на няколко секции. Кавеа (секторът за зрителите) има 66 реда, разделени от диазома (пътека между редовете) на три хоризонтални нива. Има 3 сектора места: В долния ред до сцената са открити парчета мрамор, използвани по-късно при реставрацията на театъра, и точно там се предполага, че е била и ложата на имератора. Тези места от мрамор имали и облегалки, т.е са били за по-заможното съсловие и за важни гости на императора. Входът за обикновения зрител пък бил от към най-горната кавеа.
Сцената представлява триетажна, 18-метрова постройка, а фасадата е била орнаментирана с различни релефи, колони с ниши, прозорци и статуи. Пет врати водят към мястото, предназначено за оркестър, като средната от тях е най-широка. Това допринася за постигането на илюзията за по-голяма сцена, величествен вид и наистина разтуптява сърцето. Интересен факт е, че на тази антична земя е осъден и Свети Павел.
Големият театър в Ефес бил ползван не само за концерти и представления, но и за религиозни, политически и философски дискусии. Също – за зрелищни гладиаторски битки, както и такива между животни.
И сега, след като се опитах да предам част от емоцията, която поражда Ефес и Големия театър в мен, съм сигурна, че съм била там, толкова, колкото съм убедена и в обратното. Микросвят на грехове и нрави,..
