Естония е малка страна с население малко над 1 милион и 300 хиляди души. Това обаче не е причина страната да няма театри в няколко града, високо развита културна дейност и над стогодишни традиции в изкуствата.
Естонският Драматичен Театър в Талин възниква като училище за театър през 1920г. След завършването на първия випуск през 1924г, официално отваря врати като Естонски Драматичен Театър. Основната част на сградата е построена в стил Ар Нуво, а през годините се дострояват още две зали.
Николай Иванов – женен мъж в 30-те си години, е в задънена улица: „Моите мисли са объркани, някакъв вид апатия държи душата ми в окови и аз нямам силата да разбера себе си. Не разбирам хората или себе си… ”. Какво се случва с него? Чехов ни сблъсква с проблемите за изчезващата любов, дългът, влюбването отново и смисъла на съществуването. Режисьор на спектакъла „Иванов“ е Уку Уусберг.
Скорошна премиера (15 февруари) в Драматичния театър е „Любов в Крим“ от Славомир Мрожек с режисьор Хендрик Тоомпере. Славомир Мрожек е полски драматург-абсурдист. Той завършва „Любов в Крим“ в началото на 90-те години. Пиесата е поглед към мистериозния полски съсед – Русия. Историята на пиесата минава през три исторически периода: започва със сцена в царската епоха, продължава през 20-те години и завършва в началото на 90-те. Режисьорът Хендрик Тоомпере представя спектакъла с думите:
„Това представление не е за това, което говори нашия президент. Не е и за това, което вестниците казват. Не говори за това, което Утопията пропагандира. Тази постановка е за Русия. За Естония. Това представление е за това как всеки ден отивате до магазина и когато се приберете у дома, се чудите дали дяволът щеше да бъде по-добър към вас, ако се бяхте родил руснак. Този спектакъл е за това как да оцелеем. Сталински барок и личен амок.“
Театърът в град Раквере започва да съществува като Кръг на Актьорите от Раквере през 1921г. и едва през 1940г. театърът има собствена новопостроена сграда.
Грабваща вниманието постанова е „Полет над тоалетната“ по романа „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси. Животът се състои от прости избори – да бъдеш заек или да бъдеш вълк. Но често зайчето може да се превърне в голям вълк. Действието се развива през 60-те години в Америка. Главният герой, Рандъл МакМърфи, не е просто хулиган, който попада в лудницата. Той е човек, който винаги пада на краката си. Неочаквано той открива сестра Ратчен, която отговаря за строго охраняваното психиатрично отделение. Ейли Нойхаус, която поставя спектакъла, казва:
„Човешката душа жадува за свобода и полет. Но свободата означава и отговорност. Повече от всякога трябва да търсим доброто отвъд злото, светлината отвъд тъмнината, любовта пред осъждането на другия.“
В България можем да гледаме постановката на Александър Морфов в Народния Театър на 17 януари и 28 февруари.
Театър Ванемуйне се намира в град Тарту – втория по големина град в Естония. Ванемуйне е естонски бог на песните, изкуствата и литературата. През 1865 г. в Тарту е създадено културното дружество „Ванемуйне”, което се превръща в първия театър изцяло на естонски език. Репертоарът му включва театрални представления, класически балет, съвременен танц, както и опера, оперета и музика. В постоянния репертоар има около 50 различни продукции, а театърът се помещава в четири сгради.
Митове ни помагат да разберем кои сме, как мислим и действаме. Най-известната интерпретация на мита за Медея е едноименната трагедия на Еврипид. Темите на този гръцки мит – човешката слава и дребнавост, любовта и отмъщението поставя на сцената Тиит Палу, а спектакълът се играе на 3 и 28 февруари.
Режисьорът Хендрик Тоомпере за спектакъла по Гьотевия „Фауст“:
„Фауст и Мефистофел често са объркани. Фауст и Данте често са объркани. Често адът и раят са объркани. Винаги има объркване за това какво е сега и какво е било преди. Особено объркващо е какво е и какво ще бъде. Създадохме този спектакъл, за да направим тези обърквания по-ясни. Предвидим ли е животът, или е случайност? Има ли някаква крайна цел, или всичко е безцелно?“
Зрителите ще си зададат тези въпроси, а може би ще намерят и отговорите им на 31 януари и 10 февруари.
Театър „Ендла“ се намира в град Пярну и започва своята дейност през 1911г. Естонската независимост е провъзгласена от балкона на театъра на 23 февруари 1918 г., ден преди обявяването му в Талин. През 1944 г. театърът е опожарен. През 1961г. съветските власти решават да го разрушат с експлозиви, тъй като е важен символ на независимостта на Естония.
Написана през 1900г., пиесата „Мъртвешки танц“ е история за мъж и жена, които се готвят за сребърната си сватба. Това е най-бруталната семейна драма на световноизвестния шведски драматург Аугуст Стриндберг. Авторът описва брака на сестра си Анна, но вероятно и собствения си горчив опит. Режисьорът Ингомар Вихмар споделя защо пиесата е актуална и днес:
„В тази силно концентрирана история отношенията между двама души, тяхното съжителство и омразата един към друг са представени с хирургческа точност. За мен е важно това, че всички войни и противоречия, които съществуват в света, всъщност се основават на отношенията между двама души. Това, което се случва между двама души, може да се види отвън. Пиесата дава възможност да разгледаме връзката си, какво се случва около нас, защо има толкова много недоразумения и гняв. Защо избираме страха вместо любовта? Това прави пиесата на Стриндберг модерна за мен.“
До нови срещи! И не забравяйте – това, че някой е малък, не означава, че не може да прави големи неща!
