На 13-ти и 14-ти ноември в Народен театър „Иван Вазов“ ще се състоят премиерните спектакли на „Гео“ – пиеса по книгата на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“. Постановката на режисьора Иван Добчев е посветена на 120-те години от рождението и 90-те години от гибелта на Гео Милев (15 януари 1885 г. – 15 май 1925 г.), в чийто образ ще се превъплащава любимият на зрителите Леонид Йовчев.
За книгата си „Една и съща нощ“ Карастоянов казва: „Тази книга, мисля си, не е биографичен роман, а история за двама млади мъже, обсебени от своите идеи и намерения, които в крайна сметка се оказват едни и същи: убеден бунт срещу статуквото. А то става причина да загинат по един и същи начин, погубени от едни и същи хора. В една и съща нощ…“
Като режисьор Гео Милев успява да осъществи една постановка на сцената на Народния театър – „Мъртвешки танц” от Аугуст Стриндберг. Премиерата й е на 11 януари 1920 г. и в главните роли са привлечени първите сили на театъра – Коста Стоянов в ролята на Едгар, Златина Недева и Адриана Будевска, които се редуват в ролята на Алис, Кръстьо Сарафов в ролята на Курт и Донка Сарафова в ролята на Джени. В исторически план постановката на Гео Милев се счита за значителна крачка към модернизацията на националната сцена.
През 1923 г. ръководството на театъра възлага на големия ни поет постановката на едноактната трагедия на Хуго фон Хофманстал „Електра”. Преводът е на Гео Милев в стихове, а в централните роли са разпределени: Вела Ушева (Електра), Марта Попова и Петя Герганова (Хризотемис), Адриана Будевска (Клитемнестра). Спектакълът стига до генерална репетиция, но членовете на Артистическия комитет решават да бъде ,,изключен от репертоара”. Особено силно е присъствието на Гео Милев на сцената на Народния театър като преводач на Шекспировия ,,Хамлет”, използван в две постановки на Н. О. Масалитинов съответно през 1933 г. и през 1943 г., на ,,Монна Ванна” от Морис Метерлинк, реализирана от Сирак Скитник през 1924 г., и на ,,Егмонт” от Гьоте, постановка на Владимир Тенев от 1932 г.
Светът съществува още само като призрак. Предметът не е вече форма, а безформено сурово вещество: скала, от която Духът чук издялва форми.
Българи! Изкуството е в опасност!
Днес българският народ стои сякаш пред неумолимата паст на своето духовно обезличаване и самозаличаване. Днес творческият импулс на българския дух е спаднал до мъртвата нула на духовния термометър.
Унинието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спасение, което би било чудо.
Всички, до днес управлявали партии, са окончателно дискредитирани в очите на народа. Тяхното безчестие ги обединява в една обща купчина гнила слама, която трябва да се изгори, защото те – всички досегашни „политически дейци” – нямат нищо общо с народа.
Забранено е –
да се говори
да се мисли
да се пише
да се чете, а най-сетне и
да се живее.ГЕО МИЛЕВ
Спектакълът можете да гледате на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ на 13, 14 и 21-ви ноември.
Comments are closed.