Текстът е публикуван в последния бюлетин до зрителите на ThéâtredelaCité
Останах мълчалив известно време, защото ми беше трудно да се ориентирам в тази нова ситуация. Нямах нито достатъчно интересна гледна точка, нито сравнително смислено решение, с което да допринеса. Особено когато всички полагат неимоверни усилия да останат свързани, съзнавайки в същото време, че токът е спрян.
Давам си сметка, че изкуството се намира в някаква интелектуална застиналост, в дълбока тишина. Тишина, която всеки от нас в зависимост от собствената си чувствителност, третира различно. От това да произвежда шум, за да я заглуши, до това да си измисля бягства, за да я опитоми. Всеки със стратегията си.
Питам се дали напоследък някой е чул или чел новина, която да не е свързана с коронавирус. Това е едно от страшните лица на Глобализацията. Като че ли идеята за свободно движение на хора, стоки и капитали разкри извратения си образ в лицето на невидим с просто око вирус, който „дръпна шалтера“, изпращайки „всеки в стаята му“.
Днес ние сме в карантина, затворени сами или с близките си и принудени да преразгледаме отношението си към пространството, към времето и към движението на интимно ниво. Заставени сме да изследваме връзките си със свободата, която иначе приемаме за подразбираща се от само себе си. И се оказа, че свободата е сложно нещо, свързано както със свободното движение, така и с процеса на доброволно заробване, чрез който делегираме отговорността за собствените си избори на политици, на мултинационални компании, на финансовата система или на саморегулиращи се алгоритми. И всичко това с една единствена цел – да се увеличи печалбата на всяко едно ниво на социалния конструкт.
Днешната ситуация ни убягва до такава степен, че сме длъжни да търсим и прилагаме един или няколко прочита на случващото се, за да го направим разбираемо, осезаемо и обяснимо. Защото в противен случай ще полудеем. Трудността идва, когато противоположни гледни точки се сблъскват върху ограничена площ в пространството и във времето. Това създава трусове с различна сила, които със сигурност ще пренаредят системата ни и ще актуализират нашия софтуер.
В крайна сметка значение ще има не официалният наратив, а личната история, която всеки от нас ще разкаже, преминавайки през този опит.
Изолацията неминуемо ни изправя пред нас самите. Ето защо е важно тя да се преживее съзнателно. Остава ни да изживяваме всеки един момент напълно и цялостно, без задължително да пресмятаме какво бихме правили, когато всичко това свърши. Защото, нека си го признаем, на едно друго ниво на съзнание „всичко това“ продължава и може би не свършва никога.
Ето защо е важно да извлечем най-доброто от него. И когато „всичко това“ свърши, и когато (силно се надявам) се видим отново, не бива да забравяме, че никога вече няма да сме същите. Опитът от преживяното ще ни е променил завинаги. Цялото това време прекарано в изолация, в целофан, зад стъклени прегради и зад „жестовете на социална отдалеченост“ ще е накарало други, невидими и неуловими бариери да паднат. Може би ще сме се научили да усещаме и да виждаме другия, да декодираме страховете и надеждите му по нов начин. Може би ще сме успели да си отговорим на важния въпрос: готови ли сме да си тръгнем, да напуснем тази реалност спокойно и без съжаление, предизвикано от неизпълнена задача или от провалила се мисия.
Отношението ни към смисъла на нещата и към смисъла на живота корено ще се е променило. Може би ще сме усетили с цялото си същество до каква степен алчността на консуматорството става токсична, когато ѝ се предостави командният пулт. Ще сме преформулирали отношението си към цялото, към планетата, към ресурсите ѝ и към многобройните ѝ обитатели.
Може би глобално ще се е променило отношението ни към творението. Чувствата ни вероятно ще са еволюирали, ставайки по-благородни, по-заземени и по-мъдри. Може би дори любовта ни ще е станала друга. Така или иначе ние сме и ще бъдем всички заедно изправени пред човешката си ситуация. Точно както в зрителната зала по време на представление, ние ще бъдем равноправните създатели на настоящия момент. Дано го направим с проницателност и с достойнство.