“Франкенщайн” оживява на сцената на Театър “София”

0
0

Плакат "Франкенщайн"След като през 2011г. пиесата „Франкенщайн“ е поставена за пръв път в Кралския театър в Лондон, сега дойде времето, в което българската театрална публика ще се срещне с драматизацията на Ник Диър по романа на Мери Шели в сценичен вариант на режисьора Стайко Мурджев. Премиерата вече е факт на сцената на Театър „София“!

Спектакълът е много повече от един съвременен прочит на познатата история за великия учен Франкенщайн, който създава Чудовището. Той е притча за Човека и самоунищожението му, в основата на което стои страхът. Страхът да си различен. Страхът да обичаш. Страхът да загубиш себе си. Във “Франкенщайн“ една от главните теми е тази за мястото на различните, които живеят сред нас, дори понякога в самите нас.

Началото на представлението е ефектно, мрачно, спиращо дъха на моменти. Един психологически танц, който символизира раждането на Чудовището/ Създанието. Тук специално трябва да бъдат поздравени хореографите, създали тази красива пластика – Виолета Витанова и Станислав Генадиев. Така още в първите минути на спектакъла е заложен оригиналния и ексцентричен поглед на режисьора. Стайко Мурджев притежава дарбата умело да насища сценичното пространство с  перфекност и плътност на образите.

Сценографията (дело на Марина Райчинова) е изчистена, опростена, но мащабна, много мащабна. Декорите на сцената са футуристични – в средата се извисява площадка с височина над три метра със сравнително голям наклон. Цялата тази масивна конструкция наподобява голяма планина. Сякаш всичко се случва на ръба. Самият Човек е надвиснал на ръба. Театралното действие се развива на няколко нива – долу и горе, а в някои моменти и едновременно. Рисковите ходове на актьорите и брилятният сценичен бой по наклона пък задвижват динамиката на спектакъла и наострят сетивата на зрителя през цялото време.

ТЕ : Чудовището (Калин Врачански) се явява като резултат от един колкото успешен, толкова и неуспешен експеримент на болен от амбиции учен (Росен Белов/ Юлиян Рачков). Това объркано Създание се води от страха от отхвърлянето, зародил се дълбоко в тъмнината на човешката душа. То има много въпроси, чиито отговори търси, то иска и моли, а за да получи – манипулира и поставя условия. То силно желае едно себеподобно изкуствено създадено същество, една жена, с която да живее щастливо, забравяйки самотата. И когато правото на любов е отнето, какво друго му остава на човек освен жестокостта?

От другата страна в огледалото е образа на Създателя – учен, който има свръхамбиции, които го погубват и лишават от човечност. Този образ ни кара да се замислим за вечната борба на човека, който в стремежа си към успех, погубва всичко наоколо, дори накрая самия себе си.

Връзката между Създателя и Създанието е прекъсната,  но те са едно цяло в лудостта си. Толкова различни в мислите и желанията, но толкова еднакви в болката си. Те са готови да стигнат до крайности в името на целта. Катарзисът в психологическите им състояния се чете ясно в режисьоркото решение. Там е изведена като важна и ролята на егото, което унищожава, убива. Франкенщайн и Чудовището си приличат, но толкова се и различават. Именно това ни подсказва финалът, че те са едно и са свързани. Винаги в човека ще се борят страхове, но той ще продължава…

Стайко Мурджев влиза в ролята на създателя, твореца, който дава живот на един текст, на една история, в която се търси различният и неговото място в съвременния свят. Спектакълът “Франкенщайн“ съдържа в себе си вечните теми за страха, разрушаващото его и любовта или по-скоро липсата на такава. Той говори, провокира ни да мислим къде е мястото на различните днес и именно нашето презрение към тях не ражда ли омразата и злото в света? Не зависи ли всичко от нас, да погледнем на различните не с презрение, мъст или отвращение, а с разбиране и обич?

Представлението ни понася с крила над разказа, увлича, остава. Както в последния си спектакъл “Еквус”, така и тук, Стайко Мурджев залага на изчистени визии и в същото време крайно провокативни. Спектаклите му са един пример за психологическия театър, който те държи в напрежение във всяка една от сцените и те провокира да мислиш!

Дария Симеонова и Юлиян Рачков

Този “Франкенщайн” не онзи “Франкенщайн”, който помним и знаем, но не познаваме…Този “Франкенщайн” е модерна философска приказка, постмодерна притча, съвременен жив мит, сътворяващ и разказващ сам себе си чрез хиперреализма на собствените си, уникални образи и конструкции, превръщащи се в модерни архетипи. Този “Франкенщайн” е история – прима материя, разказваща за малформациите и абнормалността, настъпващи в човешките душа и тяло, когато бъде прогонена любовта. Когато се откажеш от любовта. Когато я зачеркнеш и заклеймиш. В името на егото. В името на разума. В името на самия себе си. –  Стайко Мурджев

“ФРАНКЕНЩАЙН”
от Ник Диър по романа на Мери Шели

Творчески екип:
Превод Татяна Иванова
Спектакъл на Стайко Мурджев
Сценография и костюми Марина Райчинова
Композитор Петър Дундаков
Хореография и пластика Станислав Генадиев, Виолета Витанова

Участват:  Антон Григоров, Дария Симеонова, Калин Врачански, Мартин Гяуров, Михаил Милчев, Николай Димитров, Петя Силянова, Пламен Манасиев, Росен Белов, Симона Халачева, Юлиян Рачков

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here