Борбата за равенство между половете винаги е намирала място в обществото. През годините тя се проявявала във всички сфери на човешкото битие, но малко по-особено в областта на театъра, все пак говорим за изкуство. Жената на сцената и като цяло женската драматургия не винаги е била такава, каквато е днес. Дори е имало периоди, в които тя съвсем е липсвала.
В началото на жените не им било позволено да взимат участие в театъра. Женските роли се изпълнявали от млади момчета. Това било така до началото на 17-ти век, когато жени започнали да се появяват за първи път на сцената в Англия. Въпреки това, английската публика не била в състояние да приеме тяхното присъствие, защото според социалните и религиозните им възприятия, не е подходящо за една жена да се показва по такъв начин. Недоволството довело до забрана на театъра изобщо. Театърът се превърнал в луксозно преживяване за пуританите, защото все пак било трудно за тях да се откажат от едно от любимите си занимания. Организирали тайни, частни представления в домовете си, като позволявали и на жени да участват. След възстановяването на английската монархия през 1660 г., крал Чарлз II става първият владетел, позволил на жените да изпълняват роли на сцената. Дори и тогава на актрисите се гледало „от високо”, като на леки жени.
Така се слага началото на нова театрална ера, в която на фокус са сексуалните ситуации. Създал се специфичен комедиен жанр, който много допаднал на публиката. Една от най-известните актриси тогава била Елинор „Нел“ Гуен. Тя допринася много за възприемането на жената като добър професиналист на сцената. Въпреки това обаче мъжете все още били „в главната роля”. Драматурзите и театралните мениджъри контролирали всеки аспект от театралните представления. Женските превъплъщения на сцената били предимно на съблазнителки и жертви, което подхранвало още повече всеобщото мение за актрисите.
Допускането на жените на театралната сцена им дава шанс да направят кариера, да печелят пари, да създават своя собствена социална идентичност. Така достигаме до Афра Бен – първата успешна жена-драматург и първата професионална писателка в Англия. Нейните творби се смятали за много скандални, заради сексуалния им привкус. Друга успешна писателка е Сузана Сентливър. Писането й е с далеч по-малко сексуално съдържание и изобразява жените интелигентни, съобразителни и изящни.
През 18-ти век жените продължавали да бъдат третирани неравностойно с мъжете в областта на театъра. Изведнъж от тях се очаквало не само да играят, но и да бъдат добри танцьорки, певци и оратори. Конкуренцията била голяма, тъй като женските роли били далеч по-малко от мъжките. Настъпил Романтизмът, който донесъл много възможности както за мъжете, така и за жените. Тази ера е белязана от политически реформи, индустриални революции и много художествени експерименти. Откриват се и повече работни места за жени в театъра. Всичко това дава на жените свободата да изразяват себе си и повече уважение в обществото.
С появата на филмовата индустрия в края на 19-ти и началото 20-ти век жените си проправят път към още по-големи възможности. Една от най-забележителните актриси от онова време е Сара Бернар, често наричана „най-прочутата актриса, която света някога е познавал.“ Тя прави тази професия да изглежда недостижима за средностатистическата жена.
През миналия век се наблюдават най-големите промени в представянето на образа на жените в театъра и киното. В началото драматургиите наблягали на идеализирания женски образ. Жените били представяни като любящи майки и домакини. Докато през 20-те години на 20-ти век, значителните социални промени, като правото на жените да гласуват, ги насърчава да приемат нов начин на живот, коренно различен от този до сега. Отдавайки се на тази новооткрита свобода, актрисите във филмите и театъра започват да оказват все по-голямо влияние върху младите жени. Характерни за това време са късите прически, тежкият грим, бляскавото облекло. Глория Суонсън и Клара Боу са ветеранките в този стил. Авторите ги описват като освободени, независими жени, бляскави и красиви, с нов, модерен начин на живот.
С развитието на филмовото изкуство се развива и богатия образ на жените в него. Няма как жените, със своята чувственост и емоционалност, да не са част от едно толкова вълнуващо изкуство. Без жените театърът и киното нямаше как да имат свои ярки и незабравими образи – Одри Хепбърн, Барбра Стрейзанд, Джули Андрюс са били и още са вдъхновение не само за младите съвременни актриси, но и за всички жени по света. Красота, чувственост, виталност и любов – това са оръжията на жената, помогнали й да оцелее и да бъде такава, каквато е днес.
Източник: theatrehistory.com
bardstage.org
