Емоции в полусенки в „Carnem“

0
0

„Нов театър” НДК ни дава възможност да се насладим на проекта на театър Атом „Carnem” (от лат. – плът). Постановката е част от програмата Нощен театър, която поднася на нощните птици театрално изживяване всеки петък и събота от 22:00.

Това не е обикновена постановка, след която си казваш „Уау” и забравяш за нея. Това е новаторско представяне на взаимоотношенията в една връзка, изразени чрез танц. В него умът взема превес над тялото, не музиката ръководи движенията, а душата – защото именно тя контролира плътта.

10393788_760299320712787_6884180826806263174_nПред зрителя стои малката сцена, но пространството е повече от достатъчно за двамата артисти. Без претрупани  и скъпи облекла, те излизат пред нас напълно естествени. Такива, каквито трябва да са, за да ни разкажат една история – тяхната. Плътското е водещо. То е огледало на вътрешния свят – чрез движенията, дишането и емоцията, която изразява. Връзката, която имаме с партньора, страховете и емоциите ни са изразени чрез непрекъснатото движение и безмълвност на персонажите.

Музиката допълва усещането за вечната търсеност и споделеност. На малката сцена Стефания Стоянова и Антон Григоров пресъздават емоции в полусенки. Прожекторите светят ту силно, ту приглушено, редуват жълти и сини тонове и колкото показват, толкова и скриват лицата на танцьорите. Виждаме силуети. Играта със светлината и танцът на плътта ни допускат в интимния свят на героите, изразяващ любовта, битовизма и неразбирателството. Усещаме ги, чрез движението на тялото. Гледаме, а сякаш времето е спряло.

Това е спектакъл, който ще те накара да интерпретираш всеки жест. Да мислиш и разбереш себе си, своите очаквания и страхове в една връзка. Както става в живота, и в спектакъла двамата актьори се вплитат един в друг, разделят се, но винаги се намират.

На сцената имахме възможност да станем свидетели на възприятието на тялото като израз на личността. Борбата със себе си, но и с партньора. Една провокация у зрителя, която те кара не само да гледаш, но и да усещаш. Сетивността е изнесена на преден план, а движението говори по-красноречиво от думите.

 

Хореография:  Стефания Георгиева
Танц: Стефания Стоянова и Антон Григоров
Музика: Христо Таков