Да ви представим Елена Карагяурова – студент по Скандинавистика в университета „Хумболт“ в Берлин. Тя ни разказа как заедно с група българи – едни учещи, а други работещи, сами поставят и изиграват пиесата „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев. С отдаденост и любов към театъра всичко се оказва възможно – пиесата е посрещната с голям зрителски интерес и абсолютната удовлетвореност за участниците.
Как разбра за идеята да бъде поставена в Берлин българска пиеса, при това от аматьори?
Още с постъпването ми в университета имаше среща на български студенти, организирана от Българо-германско сдружение „Хъшове“. Освен че ни дадоха насоки като новопостъпили, разбрахме, че се търсят хора за представление. Идеята е на организатора и режисьор Стамен Белчев, родом от Русе. От пролетта на 2014 г. започва да търси студенти от различни университети и работещи българи с различни интереси, но с една цел. В крайна сметка се събрахме общо 14 човека и започнахме работа по пиесата „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев.
Как успяха млади хора без актьорско образование да създадат представление?
Отне ни една година да мислим, анализираме, изграждаме образи и импровизираме. Никой от нас не се беше занимавал професионално с театър, но той винаги ни е бил страст. Това ни мотивираше да се събираме в Българския културен институт, да работим заедно по текста и да го поставим на сцена. Седмицата преди премиерата, която се състоя на 6 ноември 2015 г., репетирахме всеки ден, въпреки умората след работа или лекции. Много искахме да се случи и без подкрепата на всички приятели и познати надали щяхме да успеем. Благодарности към директора на Културния институт Панчо Чернев, бивш актьор на Младежки театър, и съпругата му София Кузева, които ни помогнаха със съвети и упражнения. Всеобщата ни работа и усърдие доведе до резултат – 3 дни игра с над 200 човека, дошли да ни гледат. Всички български студенти се интересуваха и вълнуваха за представлението.
Срещахте ли трудности?
Имаше премеждия – времето ни притискаше, едно от момчетата си контузи ръката, а друг вече беше станал баща. В състава е и момиче, което завърши магистратурата си и въпреки това се върна от България, за да репетираме и играем. В крайна сметка желанието ни победи всички трудности.
Разбрахме, че е имало силен интерес към заглавието, разкажи ни нещо повече за самата пиеса.
„Балкански синдром“ на Станислав Стратиев е абсурдна комедия с действие, развиващо се по време на прехода, но актуално и в момента. Представяме кризата на идентичността, която средностатистическият българин преживява в този период, чрез различните гледни точни на хора от конфронтиращи се класи. Показваме типичните черти на балканския човек по свеж и нетрадиционен начин. Поставяме въпросите дали сме провокирани от времето или обществото, какво движи човека, не се ли е превърнало миналото в настояще…
Как се чувствахте преди и след премиерата?
Преди нея не знаехме какво ще излезе от цялата постановка, бяхме малко несигурни. Много ни харесваше това, което правим, но притеснението от неизвестното съществуваше. Щяхме да представим пред нашите приятели и познати труда на изминалите месеци и се надявахме да им хареса. След премиерата усетихме много енергия, радост и облекчение, че сме на прав път в това, което правим. Публиката много ни хареса и това даде енергия и увереност на всички и за другите две представления.
Планирате ли още представление?
В бъдеще искаме да го играем още. Засега сме поканени в други градове от български студентски сдружения.
