Лудостта е моето спасение. Лудостта би трябвало да е спасението на всеки. Да бъдеш това, което истински си – това е лудост, да изречеш на глас всичко, което искаш и дори на света никой друг да не го иска – това е лудост. Да бъдеш обсебен от коне – лудост е. Но само тази лудост може да ни спаси от нещастен живот. Всеки има своя особен блян, нетипичен сън, странна мечта или необясними трепети.Тази част от нас, която е различна от всички други, е това, което всъщност ни прави еднакви. Това, което ни прави луди.
Не съм вярвала, че за 90 минути аз ще мога да се преродя, да изживея чужд живот и после да се родя с нов дух. Но ето, че се случи. Вълнувах се преди премиерата на „ЕКВУС“, сякаш аз щях да бъда на сцената. Вълнувах се, сякаш знаех какво ме очаква. И въпреки това съм нямала никаква идея какво ще ми се случи. Колко пъти ще ми прескочи сърцето, колко пъти ще спре за секунди и колко пъти ще искам да скоча на сцената.
„ЕКВУС” е история – сама по себе си уникална. Но режисьорът Стайко Мурджев я превръща в едно вълнуващо преживяване за публиката в Младежки театър „Николай Бинев”. Черно-белите нюанси на сцената и хората пораждат мистерия, тъга, разхлабват психиката ни и изпъкват пред ярките ни вперени погледи. Музикалното оформление гъделичка вътрешните ни усещания, кара ни да настръхваме и обявява моментите, в които за секунди успяваме да си поемем въздух от иначе спрелите ни животи. Присъствието на всички артисти по време на цялата постановка на сцената, тяхното наблюдение,непрекъснато участие, пресъздаването на един живот в целите му измерения – на няколко квадрата площ – краде погледите ни.
А трупата… Добре, просто ще го кажа. Обичам Младежки театър, гледала съм почти всичките му постановки и ги обожавам. Но не съм си представяла, че могат да пресъздадат нещо подобно на своята сцена. Актьорите надхвърлят всякакви очаквания. Александър Хаджиангелов в естествено пресъздадената си лудост, Малин Кръстев в респектиращия начин, по който стои на сцената, младите НАТФИЗ-таланти, които във всеки един момент очакваш да тропнат с копито и всички останали – с бели души и черни дрехи, които прокарват път из сърцата ни със силен конски бяг.
Не знам дали е силният текст на постановката, дали е изумяващата актьорска игра или сценичното оживяване, но не съм гледала нещо друго, което така да въздейства на публиката. Позволих си да си открадна няколко момента и да се огледам. Младото момче на предния ред, което не съм си представяла, че може да разбере смисъла на нещо толкова дълбоко – стоеше с ръце на уста и пълнеше очите си със сълзи от емоции. Мъжът до мен, който въздишаше тежко и учестено, приятното напрежение в гърдите на всеки един, който се беше втренчил и не си крадеше моменти като мен, която по-скоро искаше да се убеди, че не е единствената, която е на прага на лудостта.
Защото нямаш избор, гледайки „ЕКВУС”. Полудяваш. Полудяваш от вълнение, от напрежение, от пристрастие, от неочаквани лични осъзнавания. Толкова скоростно се забива всичко идващо от сцената в теб, че се чудиш дали няма и ти утре да се събудиш с болестта на един луд. Накрая обаче си даваш сметка, че ако да полудееш, ще означава да бъдеш щастлив, то ти нямаш избор. Полудяваш.
Принц роди Принц; И Пранс роди Пранкус; И Пранкус роди Фланкус; Фланкус роди Спранкус; И Спранкус роди Спункус Велики, който живя шейсет години; И Легус роди Некус; И Некус роди Флекус – Краля на Фурията; И Флекус каза през дрънч – дрънч Виж – давам ти Еквус, единствения си роден син.
Постановъчен екип:
Режисьор: Стайко Мурджев
Сценография и костюми: Елица Георгиева
Хореография: Станислав Генадиев
Участват: Малин Кръстев, Севар Иванов, Станка Калчева, Светослав Добрев, Гергана Христова, Ния Кръстева, Петър Дочев, Ярослава Павлова, Александър Хаджиангелов, Николай Луканов, Юлиян Петров
Comments are closed.