На днешната дата /15.03./ се навършват 153 години от рождението на Екатерина Миткова – една от първите актриси във Велико Търново.
Родена през 1863 година в Търново тя получава начално образование в родния си град, след това учи в Одеса. Известно време работи като учителка, след което се посвещава на театъра. Над 40 години играе в театралната трупа към читалище „Надежда“.
Няма по-красноречиво свидетелство за делото на даден човек от спомените на съвременниците му. Димитър Панов пише за нея:
„Известно е, че Екатерина Миткова беше голяма любителка. И по време на баща ми (Пано Иванов – актьор), и по-късно. Аз с нея също съм играл. Беше неомъжена. Към театъра и към артистите тя се отнасяше необикновено. От баща си знам, че по време на Първата световна война, пък и след нея, когато сред глад и немотия не било до театър, като пристигнели трупи, те по цели месеци отсядали в дома на Екатерина Миткова. Веднъж се разболяла актрисата на една от трупите. Миткова за една нощ научила ролята на главната героиня, излязла вместо актрисата на сцената и спасила представлението.”
„Един или два пъти вземах и Екатерина Миткова да участвува в пиеси. Тя беше стара театрална любителка, от времето на баща ми. И даже играх с нея в „Мадам Бунивар”. Една интересна комедия, на която ние променихме заглавието в „Тъща къща обръща”. Макар и вече на възраст, тя беше много добра и характерна в ролята на тъщата.”
На 23 октомври 1943 г. просветителния комитет при читалище „Надежда“ взема решение да се направи честване на дългогодишните театрални дейци Екатерина Миткова и Пано Иванов, което да се състои на 12 декември. Тази инициатива е широко отбелязана в местния печат.
Йордан Кулелиев в спомените си пише:
„Посещавал съм и друг път Г-ца Миткова, защото от нея съм почерпил ценни сведения из миналото на града и историята на учебното ни дело. Посетих я и сега на 30.Х. т.г. (1943), когато трябваше да й съобщя решението на Просветния комитет да я чествуваме. Тя е пак със същата свежа, бодра, ясна мисъл, ако и тялото да изглежда по немощно. Тази свежест на умствените й сили се дължи на нейното непрестанно четене. Своята библиотека тя е подарила на Народната библиотека, като казва: „Нека и други я използват за своето образование”. А в отговор на нашето решение за честването, каза: „Благодаря на Вас и на търновското гражданство, че е оценило нашата дейност. Щом ни цените, следвайте нашия път!”
По повод това честване от Министерството на народното просвещение награждават Екатерина Миткова с орден Дамски кръст II степен. Когато отиват в дома й членовете на читалищното настоятелство, за да го поднесат тя казва следното:
„От изнесеното възпоминателно утро на 19 м.м. в моя чест, аз бях морално възнаградена, както от страна на читалище „Надежда”, така и от страна на девическата гимназия. Сега, Г-не Председателю, Вие ми поднасяте приветствия от Министерството на нар. Просвета и Царска награда – орден. За тази чест аз никак не съм мечтала. (…) При това аз винаги имах пред очи делата на нашите будители. По такъв начин почнах и завърших своята обществена дейност. Благодаря Ви сърдечно! Като бивша учителка и любителка на читалищната сцена едновременно, пожелавам на тия два просветни института успех.”.
Зад ордените, честванията и наградите никой не знае какво се крие. Ние, хората от ХХI век не можем да си представим какво е било по онова време за една жена да стане актриса. Единственото, което знаем, или можем да разберем е, че е живяла и творила, че е била отдадена на театъра до себеотрицание. Не е била обикновена жена, съпруга, майка, учителка, а личност! Човек, който се е опълчил срещу „обществените порядки“, за да се отдаде на изкуството, което обича.
