„Завещанието на целомъдрения женкар“ е това на най-митологизирания ухажор на всички времена – Дон Жуан. Обичан от стотици жени, мразен от стотиците им мъже, той все повече се доближава до житейския край. Когато картините от миналото започнат да се въртят на лента, решаваш да изповядаш най-съкровените си тайни, докато все още си на този свят.
От салона на Театър „Бългaрска армия“ надникваме в дома на женкаря, решил да разкрие шокираща тайна. Но кой би пристъпил в това покварено място? От край време всички познават Дон Жуан като похотлив прелъстител, който винаги търси нова жертва. Но само той и осмелилият се да го изповяда свещеник знаят истината.
В плама, с който настоява за своето целомъдрие, поглеждаме Дон Жуан с други очи. Любовта му към стотиците жени никога не е минавала през плътското, а през нещо много по–чисто. Магията, която е носил в сърцата на дамите, е била в отношението му към тях. Точно това ги е карало да „летят“.
Всеки сам решава дали да приема непорочността му за чиста истина. Друго се оказва по важно – любовта, като движеща сила и енергия в живота на Дон Жуан. Жаждата му за истинска обич е останала неутолена, но все той успява да осъществи и благослови чувствата на свещеника към новопоявилата се в дома героиня – Ана. Ситуациите между образите са забавни, хитроумни и с лек философски привкус спрямо времето, в което живеем. Всеки парадира с разкрепостеността си, но някъде по пътя на общуването между мъжа и жената нещо се изплъзва. Няма разбирателсвто, няма общ език. Пък какво остава за „летене“?
Автор: Анатолий Крим
Постановка: Ивайло Христов
Сценография: Владимир Шишков
Участват: Васил Михайлов, Тигран Торосян, Леонид Йовчев, Гергана Данданова
Comments are closed.